29.05.2008 г., 15:30 ч.
Разказ за една изгубена душа...
Мрак.
Топлина.
Докосване.
Разтапяща се в мъжките обятия жена.
Падащи дрехи.
Омайваща нежност.
И в тази красота се лута една пулсираща душа.
Гледаща, изпълнена с тъга.
Болка. Пронизваща в сърцето остра болка.
Плачеща в тъмнината душа.
... С глас. Глас, който никой не чува.
И ето, тя си отива.
Топлина.
Докосване.
Разтапяща се в мъжките обятия жена.
Падащи дрехи.
Омайваща нежност.
И в тази красота се лута една пулсираща душа.
Гледаща, изпълнена с тъга.
Болка. Пронизваща в сърцето остра болка.
Плачеща в тъмнината душа.
... С глас. Глас, който никой не чува.
И ето, тя си отива.
© Вили Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
наистина забележително ...
-
Прекрасно е!!!Ако имаш време прочети http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=116390 !!!Поздрав!
-
Е това ако е проза каква ли ше е поезията.Страшно ме кефи всичко което съм прочел от теб-дори понякога да не е напълно изпипано,идеите винаги много интересни.Поздрави.
-
много ме умисли...
и много ме впечатли! -
Пак си намислила нещо великолепно! Браво!
-
Хех.. да от Земята съм. Стопли ми сърцето с този коментар! Благодаря!
-
Като че ли Бог е писал това! Сигурна ли си, скъпа Вили, че си от Земята? Прекрасно е...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
