Разказано от Брижит

Когато бях студент в София, живеех под наем с един съученик при  тричленно семейство – родители, попрехвърлили четиридесетте, и син в горните класове на гимназията. Бащата беше офицер от милицията, а майката – служителка. Бащата си имаше проблем с чашката, за което го издаваше червеният му нос. Не дай си, Боже, да се случеше да е на градус и синът му да закъснееше вечер – през две врати се чуваше как плющят шамари, а на другата сутрин хазайката идваше да се извини за снощната гюрултия.

Веднъж, когато бащата беше изпратен за десет дена на лечение от алкохолизъм, на вратата се позвъни. Отвори съквартирантът ми. Решил, че позвънилият е някой от приятелите на семейството, той го пусна да влезе, след което се прибра в стаята. Дочу се суматоха и припрян разговор на три гласа. Възползвала се от отсъствието на мъжа си, хазайката си беше поканила някого и новодошлият ги беше заварил в неудобно (или пък, в зависимост от гледната точка, в прекалено удобно) положение. Така или иначе, гълчавата се уталожи и по някое време двамата мъже си излязоха. Хазайката пък дойде да ни смъмри да не пускаме да влиза кого да е и приключи речта си с достойнство: «Аз не съм стара жена.»

Минаха години и съдбата ме изпрати във Франция. Казах си, че щом съм в родината на Нострадамус, то не би било зле да се запиша в курс по астрология, та да се приобщя малко към тази древна дисциплина. Част от занятията се провеждаха в съседен град и аз често возех в колата дотам и обратно една от участничките на име Брижит, по професия психолог, специализирана по терапия на двойките. И понеже нейният Меркурий е добре аспектиран, тя запълваше всичкото време с приказки, и все на една и съща тема.

Веднъж ми разказа как синът й се разделил с приятелката си и изпаднал в любовна мъка, а тя, за да го подкрепи, взела, че му купила презервативи. Друг път пък стана дума за една двойка нейни пациенти, които си падали по садо-мазо (да речем дамата да са разхожда по партньора си на обувки с висок ток). Брижит ги предупредила да не прекаляват, за да не изпаднат в положение да не могат да изпитват удоволствие от секса, ако то не е съпроводено от болка.

Тук му е мястото да кажа, че колкото и невероятно да звучи, тя е зодия Дева. За Девите твърдят, че те биват два чешита – разумни и луди. Разумните са тези, за които сме чели от зодиите – рационални, логични и конформистични. А лудите са онези Деви, които решават, че е прекалено скучно да си последователен и предсказуем, та решават да му отпуснат края. Брижит беше определено от вторите.

Веднъж имахме събиране на вилата на една друга от участничките в курса и Брижит, аз и приятелят й отидохме там заедно, с колата на последния. В компанията Брижит блесна с разказ за това как един път, когато била по мини-пола, а отдолу по стринг, тя пресичала улицата, вятърът духнал поличката и тя чула как зад нея се сблъскали две коли. Хвърлих крадешком поглед към приятеля й. Той имаше разсеян вид – явно не му беше за първи път да слуша тази история пред други хора.

Една трета от участничките, за да не остави Брижит съвсем да обере точките, реши да разкаже как пътувала с ферибот за Корсика и през нощта й откраднали сутиените. Разказът беше придружен от детайлно описание на последните (какви приспособления имали), за да не вземе някой да си помисли, че тя носи какви да е сутиени. Но сами се досещате, че нейната история и отдалеч не можеше да се мери с неподправената свежест на пределно икономичната мини-поличка, повдигната от лудешки порив на пролетен вятър, прикриваща още по-икономичен, достигащ до красноречиво откровение стринг, способен да всее смут в душата на шофьорите.  

Ясно е, че щом Брижит беше казала а и бе, то тя надали щеше да спре преди ер малък. Безспорна кулминационна точка в разказите й беше епизодът с нейните любовници. Мъжът й, след като било осигурено потомството, престанал да й оказва подобаващото съпружеско внимание и тя, като уважаваща себе си жена, решила да си намери любовник. Но понеже работела част от времето в Париж, а останалата част – в провинцията, то тя решила да си има по един любовник във всеки от двата града. Веднъж тя направила с мобифона си нещо не както трябва (объркала номерата им) и всеки от двамата разбрал, че има и друг. Тогава те влезли във връзка един с друг и почнали да спорят кой от тях има приоритет. Ядосана, тя скъсала и с двамата.

Слушах всичко това и си спомних за любезната си софийска хазайка. Реших, че на фона на разказаното от Брижит, това, което се случи навремето в София, беше просто банален факт от ежедневието.