Седя си на една пейка и гледам как хората вървят щастливо по улиците, окичени като коледни елхи с мартеници. Бъркам си в джоба и вадя малко малка гривна, изплетена от червени и бели конци. От тези - със сърчицата и завъртулките по тях.
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – Изведнъж се чу писък.
- Харесва ли ти наистина? – попита момчето, докато гледаше хилещото се момиче до него.
- Да. Супер е! Помогни ми да я закопчая! –момичето се завъртя и повдигна косата си, за да може момчето да закопчае верижката на врата ú. На вид изглеждаше като обикновена верижка. Но ми направи впечатление висулката на нея. Сърце с червени и бели блестящи камъчета.
Момичето се радваше. Целуваше приятеля си и пак докосваше сърцето-мартеница.
- Дани, много си мил напоследък –каза момичето, след като вече се беше успокоило.
- Напоследък? –прозвуча някак изненадано момчето.
- Ами да. Преди време се държеше много странно. Миналия месец даже си помислих, че ще късаш с мен! –отговори тя.
- Ня ...