В хола при Джъстин беше тихо. След обилната вечеря се бяхме поизморили. Бяхме утихнали и леко сънени. Арън си играеше с телефона си, Сара и Джъстин се бяха сгушили заедно, а аз и Саманта - Сам, бяхме седнали заедно на канапето и тихо си пиехме бирата и гледахме как огънят играеше в камината. Навън беше люта зима и вятърът беснееше. Само при мисълта, че ще трябва да се кача в колата си и да карам двайсетина минути до нас ме караше да потръпвам от студ. Но това беше след още един-два часа. Засега ми беше добре.
- Топло и уютно…- сякаш изказа на глас мислите ми Сам.
Погледнах я. Познавах ме се неотдавна - бяхме общи приятели с Джъстин - трийсет и нещо годишна брюнетка, с дълга коса и тъмнокафеви - почти черни, искрящи очи. Джъстин ми беше казал, че си има приятел, който вечно бил зает., така че не я закачах – в романтично отношение, така да се каже, което пък доведе до това да водим що-годе непринудени разговори и да станем близки.
- Понякога има такива моменти, в които на човек нищо не м ...