10.05.2021 г., 19:27

Разминаване

1.2K 0 3
2 мин за четене

 

 

Ей тая!

Не! Не! по-добре тая, дето сега влиза!

Да, бе! Не я ли виждаш, че се оглежда? Търси някого!

Добре, давай тая тогава! Ама по-бързо, че вече не издържам!

 

– Добър ден...

 

Айде пак "Добър ден"! Всеки път "Добър ден"! Не може просто да свърши работата!

Тъпанар тъп!

 

– Едно питие?

 

Какво питие, бе, изрод! Мен не ме свърта, той – питиета!

И мен не ме свърта!

Тясно ни е!

Малко сме!

Айде мърдай! Какво пак седна?

И сега ще има: "Може ли на "ти"? Каква красива жена, а пък сама..."

И ще се наливат. Ето! Какво ти казвам!

 

– Не съм те виждал друг път тук.

 

Как не можем да го убием, бе!

Абе можем, ама съвсем ще развалим работата.

Айде стига се натискахте! Плащай това такси и се качвайте горе.

Навита му е.

То веднага се видя, че му е навита. Още преди три часа се видя, ама...

Айде, бързо! По-бързо!

Мятай я на...

Я направо тук в коридора!

О-о-о! Ще полудея.

Давай по-бързо! Да няма време за...

НЕЕЕЕЕЕЕ!

Всеки път едно и също, братче!

Няма такъв глупак, честно! Ще ни затрие!

Няма такъв глупак!

Кой тъп ген помогна на това тъпо човечество да измисли тия... Кой, бе?

И е доволен, тъпанарът му с тъпанар! Доволен е!

Ами ние?

Ние това удоволствие за какво сме го измислили? Да ни прецакват с някакви тъпи гуми ли?

Мъртви сме, пичове! Рано или късно сме мъртви!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Anna Kolchakova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

25 място

Коментари

Коментари

  • Мисля, че липсват още малко тирета за пряка реч. Доста е объркващо, поне за мен.
    Днес явно не ми е ден за хумор и тук не го намерих.
  • Борбата на гените за оцеляване и разминаването в смисъла на сексуалното удоволствие: като примамка за размножаването (гените) и като самоцел (носителя им).
  • Нещо не разбрах сюжета?
    Малко помощ?

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...