Разминаване
Ей тая!
Не! Не! по-добре тая, дето сега влиза!
Да, бе! Не я ли виждаш, че се оглежда? Търси някого!
Добре, давай тая тогава! Ама по-бързо, че вече не издържам!
– Добър ден...
Айде пак "Добър ден"! Всеки път "Добър ден"! Не може просто да свърши работата!
Тъпанар тъп!
– Едно питие?
Какво питие, бе, изрод! Мен не ме свърта, той – питиета!
И мен не ме свърта!
Тясно ни е!
Малко сме!
Айде мърдай! Какво пак седна?
И сега ще има: "Може ли на "ти"? Каква красива жена, а пък сама..."
И ще се наливат. Ето! Какво ти казвам!
– Не съм те виждал друг път тук.
Как не можем да го убием, бе!
Абе можем, ама съвсем ще развалим работата.
Айде стига се натискахте! Плащай това такси и се качвайте горе.
Навита му е.
То веднага се видя, че му е навита. Още преди три часа се видя, ама...
Айде, бързо! По-бързо!
Мятай я на...
Я направо тук в коридора!
О-о-о! Ще полудея.
Давай по-бързо! Да няма време за...
НЕЕЕЕЕЕЕ!
Всеки път едно и също, братче!
Няма такъв глупак, честно! Ще ни затрие!
Няма такъв глупак!
Кой тъп ген помогна на това тъпо човечество да измисли тия... Кой, бе?
И е доволен, тъпанарът му с тъпанар! Доволен е!
Ами ние?
Ние това удоволствие за какво сме го измислили? Да ни прецакват с някакви тъпи гуми ли?
Мъртви сме, пичове! Рано или късно сме мъртви!
© Anna Kolchakova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Борбата на гените за оцеляване и разминаването в смисъла на сексуалното удоволствие: като примамка за размножаването (гените) и като самоцел (носителя им).
-
Нещо не разбрах сюжета?
Малко помощ?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Днес явно не ми е ден за хумор и тук не го намерих.