Vyrtina (Алиса)
88 98
26.12.2008 г., 20:22 ч.

Размисли за пътя, злощастната пушка и Хъмпти-Дъмпти 

  Проза
1300 0 4
1 мин за четене
 

Пътя е дълъг ако ръката ти е обгърнала само зимния студ и се люшка безцелно край тялото.

Но ако има друга. Топла. Може би дори вълнено-ръкавична ръка. Тогава пътят ще е твърде къс.

 

По пътя винаги има дупки и пропасти, предназначени единствено за падане.

Това е тъжно само ако няма кой да ти помогне, за да станеш.

 

Пътят винаги свършва.

И това е хубаво само ако няма целувка за лека нощ.

 

Пътят има завои. От тях ти прилошава.

Но понякога някой гледа в очите ти и ти говори за музика.

Тогава не усещаш завоите.

 

Пътят е предопределен.

Това понякога навява чувство за обреченост.

Но не и ако е предречено завинаги да те обича онзи, когото обичаш.

 

Пътят... е въпрос на гледна точка.

 

 

п.с. По моя път... вървя все сама. Не знам дали е защото Подсъзнанието ми иска да е така или защото „е писано". И ако е писано... как ми се иска да убия онзи, който го е написал! А ако е Подсъзнанието... него не мога да убия. Но мога да го измъчвам дни наред садистично, докато то реши да се надруса жестоко и грабне някоя злощастна пушка, за да се самоубие с нея... нали?

 

 

п.с.2: Извинявам се на всички добри до дъното на консервативната си душа хора (между които и Загрижената физиономия) за послеписа, но така действа цял ден без половин час четене на „Nirvana: Биографията на Кърт Кобейн". Извинявам се и за това адски объркано изречение, но така действа половин час четене на „Алиса в страната на чудесата"

© Алиса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хареса ми... и послеписа също
  • Дам!Биографията е написана доста добре.И на мен когато ми подариха тая книга(щот` 30лв са доста кинти за безработен лентяй като мен)не можах да я оставя и за секунда докато не я прочетох цялата(дори без помощта на амф.).
  • О, предопределен е. Няма спор за това. Не може да тръгнеш по пътя за Бургас, а да се озовеш в Благоевград, колкото и да ти се иска. Защото тръгнеш ли по даден път, няма връщане назад, ще вървиш докрай, сам или с компания. Това беше към Tin-Tin.

    Vyrtina, ти си знаеш мнението ми, но за другите ще го повторя: Голяма мъдрост в малки думи!!!
  • Единствено не съм съвсем съгласна, че пътят е предопределен. Повечето неща зависят от нашите решения. Въпрос на гледна точка. Всичко останало е чистата истина. Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??