Аз съм една жена на 37. Почти съм преполовила живота си. Но още имам надежда. Понякога се чувствам сама и неразбрана. Понякога се чувствам стара, изхабена и смазана от живота. Поредният любовник си тръгва от мен. Не си тръгна. Направо бягаше. Толкова беше ужасен и отегчен от мен. Дреме ми. Ще си намеря нов. Да, ама дълбоко в себе си знам, че това няма да стане. Няма да срещна толкова свеж и темпераментен мъж. Ще ми липсва чарът му, усмивката му и времето, прекарано с него. Прибира се съпругът ми, в лошо настроение. Опитва се да си го изкара на мен, но уви - и аз съм нервна. Следва скандал, размяна на реплики, обиди, викове, тряскане на врати, шамар и рев от моя страна. Пия си виното и подсмърчам. Сега и това да ми се случи. Дреме ми. Ще го преживея. Търпя го вече 10 г., ще го заменя, ако трябва. Да, ама не е така. Няма да мога. Обичам го, той е баща на детето ми. Все още изпитвам болка, когато той ме поглежда с досада в очите и не обръща внимание на нещата, които говоря. Отивам за още кърпички и пътьом се поглеждам в огледалото. Ужас. Една подута от рев и сбръчкана жена ме гледа от там. Раздърпана, със смачкана коса и лице, отдавна забравило какво е козметик. Дреме ми. Все някой ще ме хареса. Като се гримирам и пооправя, още ставам. Да, ама не е така. Депресирам се непрекъснато. Времето е оставило отпечатък върху мен и това продължава всеки ден. Ден след ден откривам нови бръчки, кожата ми започва да увисва, а тялото ми става все по-закръглено и тромаво. А навън по улиците се разхождат страхотни жени и то млади. А аз - потенциална лелка. Къде съм тръгнала? А се чувствам все още млада и жизнена. Искам да направя още толкова неща. Имам цели, мечти. Искам да изживея толкова нови любови, но няма как. Годините. Те се трупат неумолимо и сякаш затрупват и нас. Задушават ни, ограничават възможностите ни. Няма как да се преборим с тях. Телефонът звъни. Той е. Онзи, дето бягаше. Каза, че иска да ме види отново. Щял да ми даде още един шанс. Сърцето ми подскача. Щастлива съм. Как само 2-3 думи, казани от точния човек, могат да променят живота ти. Изпивам чашата с вино и си лягам. Все пак нещата не са толкова зле. Съпругът ми утре ще се отсърди и пак ще заживеем в мир и разбирателство. До следващия скандал, но нищо. Няма идеален брак. А аз, аз просто ще отида на фризьор и ще започна да ходя на фитнес. Малко грим, нови парцалки и съм пак на 30. Млада, хубава и секси. Вече наистина не ми дреме. Да става каквото ще. Всичко рано или късно се оправя.
Е добре де, дреме ми, но съвсем малко.