26.10.2023 г., 10:15

Разни порочни мисли

490 2 3
1 мин за четене

Шантава работа. Замислих се върху епизод от „Време разделно“ на гения Антон Дончев. Когото познавах и искрено уважавам.

Та там Венецианецът получава една българска мома, когато турците отвличат хората от сватбата. В конака ехтят писъци, гадовете изнасилват момите, само той оставя момичето в килията и се завръща чак заранта.

Тя се е обесила…

Турците цъкат – момите са пищяли, ревали, драли с нокти, но… Всички са преживели насилието и униженията. Само тая се убила…

Защо ли?

Обидена, че е пренебрегната? Сърдита, че е сметната за грозна? От страх?

Не разбирам…

хххх

Говорят за „зелена сделка“ на ЕС.

Само един въпрос – с КОГО?

хххх

Отбивам се в един малък магазин. Малък, но добре зареждан с бърздоликвидни стоки.

Вземам вид гризини – цена 2 лева.

На 50 метра има голям магазин от известна верига. Там същите гризини струват 3 лева.

Въпрос – в тая криза кой магазин ще оцелее?

Мое мнение – няма да е малкият магазин, предлагащ търсени стоки на по-ниски цени.

Защото не е в картела…

хххх

Достоевски: „ Либералът – лакей, търсещ чии ботуши да лъска“.

От Матей, 6/21: „защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

А съкровищата на либералите са все по чужди банки…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...