Шантава работа. Замислих се върху епизод от „Време разделно“ на гения Антон Дончев. Когото познавах и искрено уважавам.
Та там Венецианецът получава една българска мома, когато турците отвличат хората от сватбата. В конака ехтят писъци, гадовете изнасилват момите, само той оставя момичето в килията и се завръща чак заранта.
Тя се е обесила…
Турците цъкат – момите са пищяли, ревали, драли с нокти, но… Всички са преживели насилието и униженията. Само тая се убила…
Защо ли?
Обидена, че е пренебрегната? Сърдита, че е сметната за грозна? От страх?
Не разбирам…
хххх
Говорят за „зелена сделка“ на ЕС.
Само един въпрос – с КОГО?
хххх
Отбивам се в един малък магазин. Малък, но добре зареждан с бърздоликвидни стоки.
Вземам вид гризини – цена 2 лева.
На 50 метра има голям магазин от известна верига. Там същите гризини струват 3 лева.
Въпрос – в тая криза кой магазин ще оцелее?
Мое мнение – няма да е малкият магазин, предлагащ търсени стоки на по-ниски цени.
Защото не е в картела…
хххх
Достоевски: „ Либералът – лакей, търсещ чии ботуши да лъска“.
От Матей, 6/21: „защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“
А съкровищата на либералите са все по чужди банки…
© Георги Коновски All rights reserved.
Става ли за лозунг?... Пардон - билборд...