7.10.2006 г., 0:18

Разплакана тишина

2.1K 0 2
1 мин за четене

Скоро песента на слънцето ще спре и сълзите на тишината ще изкажат любовта ми. Любов, родена в Ада, дишаща чрез отровата на самотата, по-силна от вечността и по-грешна от смъртта. Любов, отваряща очите на мъртвите спомени в сърцето. Любов, по-студена от леда, разделящ съдбите ни. Само тишината живее тук. Тя е по-близо до сърцето ми дори и от въздуха. Толкова е близо, че дочух смеха в сълзите й. Тя плаче, защото се влюби в болката и крие любовта си дори в сънищата си. Страх е изписан на челото й, гняв лежи на рамото й, надежда издъхва в краката й, но твоето присъствие я потдържа жива. Виж, тя е тук, до теб. Не я ли усещаш? Усещаш ли целувките й, пращаща ти ги дори и с изпепелени устни? Искаш ли да я докоснеш? Готов ли си да изтриеш сълзите й и спреш вятъра, разхвърлящ мислите й, сливащ болката с любовта? Защо така мълчиш? Нима не я позна? Забрави ли сълзите, изписващи името ти върху кървящата все още рана? Виж само колко е близо. Хайде докосни я, хвани ръката й и убий тишината с твоята целувка. Дели ви само страха. Защо не я погледнеш в очите? Или вече не я искаш? Обичаш ли я? Ако да, защо не я спреш? Виж тя вече умира, чакаща спасението чрез твоята ръка. Хайде спасия, защо стоиш? Само поглед й трябва, за да диша. КРАЙ... СВЪРШИ СЕ... Нея вече я няма, а беше толкова близо до теб. Защо го позволи? Нима го заслужаваше? Тя - онази, която умираше, прегърнала спомените, изплакваща чувствата, спиращи дъха й. Да. Тишината издъхна заедно с любовта. Погледни надолу. Виж поне какво остана от нея. Какво виждаш? Нека позная - името ти изписано с последните й сълзи, мечтите, целунати от спомените, разпръснати, но подредени сякаш в сърце. Но, виж, не всичко е умряло - чуваш ли надеждата? Още ли се страхуваш? Защо след като нея вече я няма и остана сам? Хайде, вземи поне това, което толкова дълго беше твое, но ти така и не докосна. Вземи сърцето й. След като изгуби нея, не изпускай последния спомен за тази вечна, но изгубена любов...
 

 


    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тя плаче, защото се влюби в болката".... много силно..!!!
  • Разказчето ти е тъжно!Страшно много ми хареса!Определено е разчувстващо!Браво!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...