РАЗРУХА
-------
Теодор бе роден за художник. В това се убедиха всички негови близки още от деня, в който се роди. Никой не си спомняше кой постави в ръцете на бъдещия художник четки и бои, но пък всички помнеха деня, в който, на 7 години, изля една кофа с боя на стената и грабна четките. Получи се нещо като абстрактна картина, караща сетивата да настръхнат от мащаба й и от зашеметяващо положените цветове.
Една циганка на село беше казала на майка му, че ще стане велик. Ясновидка беше, след една година вече караше големите художници да настръхват от завист, а четките и боите му постоянно бяха в ръцете му.
След всичките хвалби, майка му се усмихваше гордо и започваше да плаче разчувствана. Роднините и близките му се хвалеха с него навсякъде, а баща му – международен шофьор, говореше за него навсякъде по света.
На 15 вече беше осъзнал всичко, което го вълнува, всичко важно за изкуството и в каква насока да продължи. Много обичаше рисуването, но не беше вманиачен в изкуството. Четейки книг ...