Разтапяне
От тъмните половини на нощта се обелих, късайки струната под кръста ти и те одрах... Да, боли, знам и тогава се излях във восъка на свещ и ти ме запали в ъгълчето на усмивката си... Тогава прокапах бавно по теб и с още по-силни нотки проникнах през ушите ти - надълбоко, чак до ехото от душата ти и се спрях задъхан... Галопиращ през пулсовете на слепоочията ти получих де жа вю отпреди да се скъса струната...
И пак плочата се върти, като спирала навътре капе с нотите от восък и пак и пак... Се върти...
Усещах през затворените си клепачи - през затворените ти мигли как танцуват очите ти, плахо потънали в мен...
Зелени огнени сърца, стопили восъка от щастливи докосвания, къпещи в диви препускания на сърцето ми от твоя дъх, оставил капки неразтопен восък по кожата ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Пеев Всички права запазени
