Разтапяне
От тъмните половини на нощта се обелих, късайки струната под кръста ти и те одрах... Да, боли, знам и тогава се излях във восъка на свещ и ти ме запали в ъгълчето на усмивката си... Тогава прокапах бавно по теб и с още по-силни нотки проникнах през ушите ти - надълбоко, чак до ехото от душата ти и се спрях задъхан... Галопиращ през пулсовете на слепоочията ти получих де жа вю отпреди да се скъса струната...
И пак плочата се върти, като спирала навътре капе с нотите от восък и пак и пак... Се върти...
Усещах през затворените си клепачи - през затворените ти мигли как танцуват очите ти, плахо потънали в мен...
Зелени огнени сърца, стопили восъка от щастливи докосвания, къпещи в диви препускания на сърцето ми от твоя дъх, оставил капки неразтопен восък по кожата ми...
© Милен Пеев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да..... и при мен спиралата бясно, бясно, бясно се върти.....навътре, по единствената алтернатива.... Чувствеността ми хареса....
-
Нямам думи, може би - страст, по точно - възвишени мисли!!!
-
Ох, съжалявам... почувствах се като забравена да свети нощна лампа (усмивка), но трябва да си кажа: Поздравления!
-
Удавени в недрата на нощта, за да се родят наново в утрешните си съдби...
-
Нова и безпространственна - спряла времето ни обгръща бавно в танца ни от две сенки, разкъсващи декора на празнотата от деня...Сливащи се през пламъците на телата си до дъното на душите - потапящо ни в искрата на нощта...
-
И аз съм онази танцуваща с теб Луна, която задъхано диша и пулсира галопираща с един непознат ритъм, събиращ твоите усещания и Тази, която се стопява между пръстите ти от мокри капчици нежност, зажадняла за още и още... и Тази, която безумно прелива от огнени спазми, изригнали от гърлото на бушуващ вулкан и Тази, която се утаява в мислите ти, осъдени на обичане за един безкраен танц във Вселената, която, сякаш се е преродила наново за нас......
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
