2.01.2011 г., 16:09

Разтурено слънце

1.2K 0 0
1 мин за четене

            "Нормално!"

      Понякога си спомням
      с усмивка за теб и бирите...

      * * * * *
      И утрото с дърветата замръзнало...
      Сънят подгонен е от вятъра
      сега, когато блоковете събуждат се!
      И улиците прозяват се объркано.

      И погледът се крие още в тъмното
      в ъгъла на своята безнадежност.
      А хората пътуват с любопитството
      на собствената си нерадост и

      безбрежност.

      И стихотворението стана в края
      някак си Вапцарово!
      Не знам - може и на мене
      тъй да ми се струва!

 

         Пързалката на ледения свят

     Там беше объркано небето
     с бледи спомени на увехнали цветя.
     И огънят -  разпален с думите на улица, 
     където,
     пропъдения поглед в лед кристално-
     замъглен, докосваше се Тя!

     А глупавият присмех дал безброй обещания - временни лъжи.
     Като товар на плещите тежи!
     Пропъден срам в реката от стоманени
     зъби гъмжи.
     Оплетената съдба с мрежестия скок...
     Че разговорът, тих за миг, стана още 
     по-дълбок!

     И пак ръцете потопиха умората на
     объркания ден!
     В дълбините на въпроса, издигнал  
     корабите на среднощен плен.
     
     Но вятърът бе спрял отдавна да шуми.
     Редуваха се само странни погледи
     след накъсани парчета хартия - думи:
     СЪН!
               * * * * *
     От лудницата лудият пропъден!
     На улицата покривът продънен.

     Далече от безплодни разговори -
     в обърканата самота.

     Пропъден е лудият От лудницата!
     Продънен е покривът На улицата. 
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...