28.09.2021 г., 20:31

Реанимирайки

1.2K 2 12
1 мин за четене

Падам. Поради незнание, от състрадание, по невнимание...

Защото краката ми останаха назад в миналото, а аз все бързам напред., за да не бъда наранена.

 

Както си седя, реанимирайки в самота усещам, че главата  е напуснала тялото ми. Търкаля се назад във времето

и се блъска във всички остри ръбове по пътя. 

Осиротялото ми тяло стърчи някак глупаво в дълбокия сняг на настоящето и протяга опипом ръце.

Опитва се от топка сняг, да ми оформи нова глава...

Глупости! Пълна безсмислица!

 

Бързо се свалям от краката си, които щръкват като две удивителни,.

Прегръщам неугледното си изранено тяло и го погребвам дълбоко в снега.

Напоследък съм предимно паднала, но никога, никога - повалена

 

Такааа... Сега тялото ми се чувства по- добре. Защитено е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенелопи Клисурска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ив, не си прав. Вчера тя ми се оплака, че не е могла да влезе в страничката и че вероятно е била блокирана. Според мен страничката е била недостъпна временно (поради някакъв ъпдейт) , зарових се да видя дали тя е била изтрита в листа на авторите и случайно открих нейния стар профил ... Бях много изненадан ... След като й съобщих това, тя СЪЩО беше ИЗНАНАДАНА ..
    Ив, успокой топката, всеки от нас иска да бъде 'истински автор с истински лица и творчество' и като влиза в страничката да минава по червения килим посипан с лаври и овации, но знаем , че животът е такъв и се радваме просто на общуването помежду си.
    А иначе можеш да вземеш копието си и като Дон Кихот и да разгромиш мелниците и фалшивите писатели в някое свое есе, трактат, творение ... с радост бих го прочел 😎
  • Ив, не виждам проблем всички да съжителстват заедно (донякъде), нормално е човек да е имал профил и да е забравил, примерно паролата, имейла, и да си направи нов. Случва се, предполагам… аз намирам за безсмислени друг тип анонимни интеракции, дето бумкат хейт анонимно, е това ме дразни много повече, отколкото, че някой имал два профила, щото най-вероятно си е забравил паролата отпреди десет години (това даже въобще не ме дразни)…
    Иначе, надявам се да не ходиш никъде, щото си автор и човек, който си заслужава да има профил тук и на мен ми е интересно да те чета.
    Извинявам се на авторката за спама.
  • Пенелопи, признавам те за стар и важен автор в тази страничка - ето как ти е изглеждало 'Пролетното почистване' преди 11 години https://otkrovenia.com/bg/eseta/proletno-pochistvane-2 ..... от 24.06.2010 г. - Атина 😎
  • Хареса ми много! Представих си всичко и го почувствах.
  • Накарахте ме да се усмихна, момчета )
    Първо, тук не си пишем автобиаграфиите, а творим, нали? Бях много дълго в чужбина и съм направила много събирателни образи в творчеството си (в четири книги), на наши. Сънародници, благодаря за отзивите!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...