Реквием за една греховна любов
Глава пета
През 2000 година празнуваха 65-ия рожден на Борис в Париж. Отново използваха едно негово служебно пътуване, за да посетят града, който първи беше приютил любовта им. За тях Париж беше символ, беше един вид люлка на чувството, което се беше появило преди 20 години и ги държеше в своите изящни окови. Цели двадесет години вървяха ръка за ръка и нищо не беше помрачавало безоблачното им щастие. Навярно звучи шаблонно, но моля Читателят да ми прости, не намирам друг израз, който толкова точно да изразява техните отношения. Двадесет години Борис не отместваше погледа си от неговата Еми, а Емилия дишаше чрез любовта си към Борис. Двадесет години тя не го нарече с друго име, не използваше никакви умалителни, гальовни или съкратени имена. През тези дълги двадесет години, като пленници на греха, бяха имали само три трудни месеца, когато беше забременяла за първи и последен път.
И този път отседнаха в два различни хотела на пет минути пеша един от друг. То ...