Решетките
2 мин за четене
Бърт се събуди в отвратително настроение. Огледа се и съвсем се разпадна от това, което влезе през очите му и заседна в мозъка. Стана от пода, защото спеше на него и изхвърли през отворения прозорец обувките си. С това освежаващо действие затормози умствено едноокия цветар, който съвсем не остана очарован от съприкосновението на тежките подметки с темето му, и побърза да припадне.
Леля Елисия отвори вратата на вехтошарницата си и изкрещя нещо несвързано, на което обаче, всички знаеха смисъла. Отнасяше се до цветаря, но нямаше нищо общо с Бърт. Леля Елисия мислеше, че човек може да припадне само от алкохол.
В същото това време, Марта Пачаврата проклинаше деня, в който беше родила за пръв път и налагаше седмото си дете, също родено по погрешка. Беше паднало в кухнята и кръвта от носа му изцапала мокета.
Цялата олелия на събуждащия се квартал нахълтваше през прозореца и разстрелваше нервите на Бърт. Той побърза да влезе в тоалетната. Успокояваше се от равномерния звук на капещата вода. Затова и не ремонтираше казанчето.
На вратата се позвъни.
Със смъкнати гащи, той се завлачи до нея и я отвори. Насреща му стоеше тринайсетгодишната дъщеря на съседа, която, както винаги, му връщаше обувките.
Тя протегна ръка и се закикоти:
- Тази сутрин миришат по-малко от обикновено, мистър Ангъл!
- Нищо смешно няма! - отсече Бърт и пое обувките. - Като изключим, разбира се, омазания ми задник.
Соня пак се изкикоти и хукна по стълбите. Бързаше за училище.
Всъщност, нямаше да и отвори със смъкнати гащи, но знаеше, че тя никога не чака повече от две позвънявания, пък и не му се излизаше без обувки. Много бързо си късаше чорапите.
Докато ползваше услугите на крайния производствен продукт, продаван от корпорацията за тоалетна хартия „Смит и Син" и си тананикаше любимата мелодийка, няколко етажа над него, старият Виктор най-сетне се престраши и заби кухненския нож право в окото на плюшеното си мече. Оказа се, че не е толкова трудно да убиваш. После се завря в килера и нададе такива писъци, от които рибките в декоративните аквариуми в радиус от двеста метра подбелиха кореми. Спукаха им се мехурите.
Стреснат, Бърт се облече набързо и си представи, че вместо на работа, отива в бирарията на ъгъла и му сервират ледна халба с три пръста пяна.
Изведнъж реши, че си заслужава. Излезе от сградата и се запъти право натам.
Още с влизането си осъзна, че почти целият Източен е вътре.Сякаш чакаха него.
Краката на Бърт омекнаха и той понечи да излезе, но нещо го дръпна за ръкава. Бяха костеливите пръсти на Леля Елисия.
„Божичко, и тая стара кранта ли е тук?"
Беше цяло чудо. И като всяко чудо, не трая дълго. Образите се размазаха в странни, безформени петна, а после се превърнаха в други, съвсем различни от предишните.
„Белите престилки! Белите престилки!" - пищеше с душата си Бърт.
И разбирането дойде само.
Пак беше тук и отново имаше решетки.
Никога не е съществувал измисленият Източен
Костеливите пръсти, бяха кожените каиши на усмирителната риза, която разкопчаваше доктор Тимпсън.
Бърт Ангъл погледна през решетките на прозореца и видя една гадна и свободна птица, която весело чистеше перата си, кацнала на едно клонче и се радваше на слънцето.
И той прокле деня, в който пак се събуди.
Леля Елисия отвори вратата на вехтошарницата си и изкрещя нещо несвързано, на което обаче, всички знаеха смисъла. Отнасяше се до цветаря, но нямаше нищо общо с Бърт. Леля Елисия мислеше, че човек може да припадне само от алкохол.
В същото това време, Марта Пачаврата проклинаше деня, в който беше родила за пръв път и налагаше седмото си дете, също родено по погрешка. Беше паднало в кухнята и кръвта от носа му изцапала мокета.
Цялата олелия на събуждащия се квартал нахълтваше през прозореца и разстрелваше нервите на Бърт. Той побърза да влезе в тоалетната. Успокояваше се от равномерния звук на капещата вода. Затова и не ремонтираше казанчето.
На вратата се позвъни.
Със смъкнати гащи, той се завлачи до нея и я отвори. Насреща му стоеше тринайсетгодишната дъщеря на съседа, която, както винаги, му връщаше обувките.
Тя протегна ръка и се закикоти:
- Тази сутрин миришат по-малко от обикновено, мистър Ангъл!
- Нищо смешно няма! - отсече Бърт и пое обувките. - Като изключим, разбира се, омазания ми задник.
Соня пак се изкикоти и хукна по стълбите. Бързаше за училище.
Всъщност, нямаше да и отвори със смъкнати гащи, но знаеше, че тя никога не чака повече от две позвънявания, пък и не му се излизаше без обувки. Много бързо си късаше чорапите.
Докато ползваше услугите на крайния производствен продукт, продаван от корпорацията за тоалетна хартия „Смит и Син" и си тананикаше любимата мелодийка, няколко етажа над него, старият Виктор най-сетне се престраши и заби кухненския нож право в окото на плюшеното си мече. Оказа се, че не е толкова трудно да убиваш. После се завря в килера и нададе такива писъци, от които рибките в декоративните аквариуми в радиус от двеста метра подбелиха кореми. Спукаха им се мехурите.
Стреснат, Бърт се облече набързо и си представи, че вместо на работа, отива в бирарията на ъгъла и му сервират ледна халба с три пръста пяна.
Изведнъж реши, че си заслужава. Излезе от сградата и се запъти право натам.
Още с влизането си осъзна, че почти целият Източен е вътре.Сякаш чакаха него.
Краката на Бърт омекнаха и той понечи да излезе, но нещо го дръпна за ръкава. Бяха костеливите пръсти на Леля Елисия.
„Божичко, и тая стара кранта ли е тук?"
Беше цяло чудо. И като всяко чудо, не трая дълго. Образите се размазаха в странни, безформени петна, а после се превърнаха в други, съвсем различни от предишните.
„Белите престилки! Белите престилки!" - пищеше с душата си Бърт.
И разбирането дойде само.
Пак беше тук и отново имаше решетки.
Никога не е съществувал измисленият Източен
Костеливите пръсти, бяха кожените каиши на усмирителната риза, която разкопчаваше доктор Тимпсън.
Бърт Ангъл погледна през решетките на прозореца и видя една гадна и свободна птица, която весело чистеше перата си, кацнала на едно клонче и се радваше на слънцето.
И той прокле деня, в който пак се събуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
