suleimo (Дани Сулакова)
66 3138
13.11.2012 г., 12:40 ч.

Ревността убива и най-чистата любов 

  Проза » Други
945 0 6

Разбрах, че ме мами, почти. Хванах я навреме. Тя предаде нашата любов. Побеснях, тихо. Не вдигам скандали. Исках да я малтретирам, да обезобразя красивото ú лице. Повече никой да не я пожелае. Не слушах обясненията ú. Кълнеше се, обещаваше ми да прави каквото пожелая и го правеше. Желаех я по 3-4 пъти на нощ. Исках да я насилвам, да ú причиня болка, да я бележа, печат да ú сложа, а тя откликваше. После я чувах как тихо плаче. Искам да я мразя, а не мога. Тялото ми крещи за нея. Бих я напуснал, ако знам, че ще е щастлива без мен. Не ме пуска. Казва, че аз съм Мъжът, единственият. Имам нужда да ú вярвам.

Не искам никой да  ú пише, да ú говори мили думи, да ú се усмихва!
Искам я само за себе си!

ТЯ Е МОЯ!!!
  

П. П. ЛЮБОВ - висша форма на егоизъм 

© Дани Сулакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е как кой щи прави комания от точка А до точка Б ... ? Чче той народа си го е казал "Каквото повикало такова се обадило" Викаш каквото ти се иска и то идва И готово. Върите си после по пъта и си свирукате ! Стига да има път, че то при нази нещо и свестните пътища са кът на последък !
  • Ти пак забрави, че си хортуваш с блондинка! Това с кривите не ми е ясно. Аз съм по преките пътища. От точка А до точка Б, единствено ме интересува целта и кой ще ми прави компания по пътя. Такива ми ти работи лелиното
  • Фобиите са върховна точка в експоненциланта крива на Стараха. Страхът е точка от експоненциалната крива на инстиктът за самосъхранение. Инстиктът за самосъхранение е точка от експоненциалнта крива на всеки вид за запазването и разитието му на Земята, без оглед какво става с другите видове - сиреч пак някаква форма на Егоизъм. Су заменяш Фобия с Ревност, Страх с Любов и като минеш през Инстинкта за самосъхранение пак ще стигнеш до думичката Егоизъм. Всичко е въпрс на експоненциални криви. Но ако не исакме да вредим на себе си на тези които обичаме и на тези които ни обичат в по-нормални потенциали отразени някъде по-надолу по кривите... Мисля още преди да стигнем върховните изкривявания... би било добре да увладеем изкуството да бъдем егоисти Поне в определени степени... както може би ни подсказва Кришнар
  • Благодаря и двама ви за мненията.Дано никога не изпитам такова чувство.Дано не ми дадат повод.Не се виждам да ровя по телефони и да следя половинката.Имам си гордост и не падам толкова ниско.Ако,имам доказателства,тогава сама ще се отдръпна.
  • За успокоение - поне е навреме..., но когато е постоянно..., какво струва любовта...!!!
  • Су, мисля за ревността като за стремеж към чистота. Въпроса не допира само до това да ти отнемат нещо или да те надминат в нещо. Според мен даже не е важно това, че ти се подиграват заради огромните рога, защото никой не е застрахован от такъв резил. Възхищавал съм се на мои познати, които размениха жените си, живеят спокойно и даже веднъж в седмицата са заедно на ресторант. Има много такива примери, но според мене най-важното е да не измъчваш човека до себе си. Ако е ревнив в повечето случаи не зависи от него и трябва да го щадиш. Много е мъчителна тази неизлечима болест.Понякога е опасна и за околните. Желая ти успехи и радост!
Предложения
: ??:??