13.11.2012 г., 12:40

Ревността убива и най-чистата любов

1.1K 0 6

Разбрах, че ме мами, почти. Хванах я навреме. Тя предаде нашата любов. Побеснях, тихо. Не вдигам скандали. Исках да я малтретирам, да обезобразя красивото ú лице. Повече никой да не я пожелае. Не слушах обясненията ú. Кълнеше се, обещаваше ми да прави каквото пожелая и го правеше. Желаех я по 3-4 пъти на нощ. Исках да я насилвам, да ú причиня болка, да я бележа, печат да ú сложа, а тя откликваше. После я чувах как тихо плаче. Искам да я мразя, а не мога. Тялото ми крещи за нея. Бих я напуснал, ако знам, че ще е щастлива без мен. Не ме пуска. Казва, че аз съм Мъжът, единственият. Имам нужда да ú вярвам.

Не искам никой да  ú пише, да ú говори мили думи, да ú се усмихва!
Искам я само за себе си!

ТЯ Е МОЯ!!!
  

П. П. ЛЮБОВ - висша форма на егоизъм 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Сулакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е как кой щи прави комания от точка А до точка Б ... ? Чче той народа си го е казал "Каквото повикало такова се обадило" Викаш каквото ти се иска и то идва И готово. Върите си после по пъта и си свирукате ! Стига да има път, че то при нази нещо и свестните пътища са кът на последък !
  • Ти пак забрави, че си хортуваш с блондинка! Това с кривите не ми е ясно. Аз съм по преките пътища. От точка А до точка Б, единствено ме интересува целта и кой ще ми прави компания по пътя. Такива ми ти работи лелиното
  • Фобиите са върховна точка в експоненциланта крива на Стараха. Страхът е точка от експоненциалната крива на инстиктът за самосъхранение. Инстиктът за самосъхранение е точка от експоненциалнта крива на всеки вид за запазването и разитието му на Земята, без оглед какво става с другите видове - сиреч пак някаква форма на Егоизъм. Су заменяш Фобия с Ревност, Страх с Любов и като минеш през Инстинкта за самосъхранение пак ще стигнеш до думичката Егоизъм. Всичко е въпрс на експоненциални криви. Но ако не исакме да вредим на себе си на тези които обичаме и на тези които ни обичат в по-нормални потенциали отразени някъде по-надолу по кривите... Мисля още преди да стигнем върховните изкривявания... би било добре да увладеем изкуството да бъдем егоисти Поне в определени степени... както може би ни подсказва Кришнар
  • Благодаря и двама ви за мненията.Дано никога не изпитам такова чувство.Дано не ми дадат повод.Не се виждам да ровя по телефони и да следя половинката.Имам си гордост и не падам толкова ниско.Ако,имам доказателства,тогава сама ще се отдръпна.
  • За успокоение - поне е навреме..., но когато е постоянно..., какво струва любовта...!!!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...