Резняк

РЕЗНЯК

       Има-няма месец, откак смачках джибрите. Изцедих им значи сочеца и го турих в голямото буре. От тогаз не ма свърта на едно място и по два-три пъти на ден го наобикалям, прослушвам го, като един гинеколог му слушам тоновете, и как му тече буйната и тихата ферментация.

То дорде беше слънчево и топло, долу-горе се траеше, ама като заваля и застудя тия дни, визитациите ми зачестиха и все по-жадно се заглеждах в канелката, и вчера... Ама нека я започна от началото.

Откак Бат Бойко забрани пушенето по кръчмите, все по-малко се заседяваме в кварталното кафене, щото без цигара в устата ни карти ти се играят, ни зевзеклъци ти се разказват. Сега като заваля пък – хептен.

Та, висим си с Гъсока и Митьо Семето под козирката на кафенето, смучем си навлажнените фасове, капе ни капчукът във вратовете и коментираме предстоящите избори, дъждовното лято, ниските добиви и ниската захарност на гроздето. Тогаз Гъсока я рече:

- Абе не знам дали е ниска, или висока, ама мойто на село превря и миналата неделя кат го сефтосах, ми се видя лабаво!

- Абе и мойто, като че ли спря да шуми и май е за сефтосване – включих  се и аз, и смигнах на Семето – Кво ще кажеш, наборе, да отскочим до мазата?

Семето не се нуждае от много кандърдисване, а пък Гъсока от малък си е лаком за ядене и пиене и след 10-ина минути ей ни свряти около бурето в моята три-квадратова маза. Ритуално я врътнах канелката, напълних един компотен буркан, вдигнах го срещу светлината на мръсната крушка и издълбоко отпих:

- Май му е рано още. Семе, я ти кажи  - и му подадох буркана с червеникавата течност.

- Семето и той го огледа срещу лампата, после отпи изтъничко, нажабури се, премляска дваж-триж и компетентно издума:

- Мътно е и е можело да трае още седмица-две...

- Можело, ама трае ли се - прекъсна го Гъсока, пресегна се, та му отне съдинката, впи устни в нея и дълго я задържа насочена към крушката. После се облиза лакомо, подаде ми празния буркан и изрече едно:  "ох, бабачка-а-а"!

Колко сме седели, пушили и връткали канелката, не знам, но помня, че кога се наканихме да тръгваме, Гъсока беше заспал в прегръдка с бурето.

Късно на другата утрин, на оперативката в кафенето Семето се похвали, че под въздействието на резняка ощастливил булката си три пъти повече от обичайното.

А, аз ли? Аз констатирах, че над средата бурето ми кънти на кухо.

А уж беше още резняк!