РИЦАРЯТ – ГОТВАЧ И КРАДЦИТЕ НА ПЕЧЕНИ ЧУШКИ

    Има една къща край пътя, която, ако сте умни,  или пък гладни, не бива да подминавате. На първия й етаж има гостилница , където предлагат най- вкусните ястия в района. Ще кажете, че сигурно имат добър готвач. Охо, добър и още как! Прочут навсякъде , особено с най- вкусното си ястие- пълнени чушки с ориз и гъби!

  Няма да повярвате, но тоя готвач е и рицар, официално провъзгласен за такъв от сър Каспар, принцът от приказката за Жабока – принц. И сега ако не се досетихте...Естествено, че става дума за Виктор! Може би ще се учудите, че рицар с такова добро име и репутация е станал готвач. Е, не се чудете, просто и рицарите обичат да си похапват вкусни неща, а Виктор най- много обичаше да готви за приятелите си и двамата си братя.

  И ето, че един ден той очакваше много гости да го посетят и да опитат гозбите му. От сутринта беше в кухнята, режеше, бъркаше и издаваше команди към тримата си помощници . Дори и миячите бяха включени в приготовлението на обеда. Няма да ви лъжа, той беше наистина вкусен, ама ако ви кажа какво бяха сготвили, пък и ако сте гладни, сигурно ще ви потекат слюнки и ще блокират клавиатурата ви! Стига само да кажа, че върхът на всичко бяха прословутите пълнени чушки с ориз и гъби или просто чушките. Всичко вече беше готово и уморените готвачи се оттеглиха да си починат с чаша кафе и сандвичи със сьомга и зелена салата, защото те бяха яли специалитета много пъти и сега можеха да пропуснат. Когато гостите пристигнаха, персоналът на гостилницата  пак беше на линия, посрещаха ги и ги настаняваха на масите. Какви бяха гостите им ли? Много важни и известни- отборът на страната за олимпиадата по математика , която щеше да се състои в близкия град. Всички бяха ученици в гимназията , много умни и страшно гладни!

     Така че Виктор и хората му се разшетаха и почти веднага сервираха супата и хляба. Но когато трябваше да разнесат по масите чушките, внезапно забелязаха...

   Бас държа, че не се сещате! Не , не бяха изстинали чушките, нито прегорели, нито пък тавата беше паднала на пода ! Просто бяха откраднати! Само няколко бяха останали по дъното на тавата , а с тях можеха да се нахранят в най- добрия случай трима души и то не прегладнели като момчетата от отбора!

-Откраднали са ги, шефе!- каза помощник готвачката Ребека.- И то съвсем скоро, защото преди минути бяха тук!

-Бас държа, че е папагалът  Стенли!- предположи  другият помощник, Тери.- Само той е вегетарианец и обича такива чушки! Всички други искат да има кайма в тях!

- Прав си, Тери! Ще трябва да го намеря и да си върна чушките! Не може да ги е изял всичките!

  И смелият готвач пъхна в колана си от едната страна големия черпак и решетестата лъжица от другата . Все пак, отиваше да гони крадец и трябваше да се въоръжи! Побърза да излезе, преди да го е видяла майка му, защото тя едва ли щеше да го пусне на такава опасна мисия!

   Да, да не забравим, че вярното му куче Кода беше с него и му даваше безценни съвети, защото познаваше всички в околността и знаеше къде се намират по всяко време на деня и нощта.

-Сега Стенли е кацнал на високата круша край пътя, доложи Кода.

- Че какво ще прави на нея, сви рамене Виктор, крушите отдавна са обрани!

- О, той не за крушите, макар че и тях обича да похапва...Стои на най- високия клон и наблюдава кой какво прави. Знае всички тайни и не само ги знае, но и ги изказва на всеослушание! Постоянно излага хора и животни, гаден папагал такъв!

  Кода не можеше да прости на Стенли, че разказа на всички как  е избягал от скункса, който го напръска с отвратителната си миризлива течност.

   И ето ги вече под крушата, вдигнаха глави нагоре, а малкият готвач размаха войнствено черпака.

 -Покажи се , Стенли и ми върни чушките,  иначе лошо ти се пише!

   Папагалът тутакси излезе от прикритието си.

• В дълбока грешка си, Вик! Изобщо не знам за какви чушки става въпрос! Пък и защо да ги крада? Имам си една монета от петдесет цента, вчера я намерих в една кутия в стаята на Мадокс. Така че мога да си купя една и тя ми стига да се нахраня. Аз не съм лаком като някои други!
• Намерил  петдесет цента в кутията на Мадокс! Та ти направо си ги откраднал, Стенли! Дори и да не си отмъкнал чушките, пак си крадец!-възмутено извика Виктор. Давам ти срок до довечера да я върнеш, иначе ще се разправяш с мене! Мадокс ми е приятел и няма да го оставя сам в беда!
• Имаш късмет, че сега имаме друга работа, обади се кучето. Хайде, Вик, да вървим , надушвам печени чушки, сигурно са наблизо!

Не вървяха дълго , навлязоха в една гора и тръгнаха по пътечката. Не щеш ли, натъкнаха се на необикновена къщичка , издълбана в един хълм. Кой ли живееше наблизо? Охо, май беше крадецът, защото наоколо се носеше силна миризма на чушки!

• Хей, вие, бързо излезте навън! –извика Виктор, Иначе разбивам вратата и влизам! И внимавайте какво ще ми кажете и как ще обясните миризмата на печени чушки!

  Вратата бавно се отвори и един дебел таралеж излезе навън. След него и също така дебела таралежка, а зад гърбовете им надничаха още три не по- слаби таралежчета.

-Я ги виж, как са се угоили с нашите чушки! – възмутено отбеляза Кода.

-Какво ще кажете във ваша защита? , попита Виктор, Били сте много гладни, нямали сте пари да си купите , не сте ме намерили да ме попитате или пък буря ви е отнесла заедно с чушките дотук...

-Но ние нищо не сме вземали, Виктор!- заоправдава се таралежката Корина,  дори не знаем , че си имал печени чушки в кухнята...

- Не отричайте, тогава защо ми мирише на чушки?

- Вижте!- извика най- малкото таралежче, Уенди, тук има обелки! Те миришат!

- Но обелките са изхвърлени по пътеката към града!

- Сам  виждаш, Виктор, че не сме ние! Иначе защо ще ни е да пускаме по една обелка на всеки метър?- заговори бързо Корина- Просто щяхме да ги заровим в градината да станат на тор!

   Още малко разговаряха и Виктор се убеди, че таралежите нямат нищо общо. Но кой ли беше крадецът?

   Наблизо живееше катеричката Кити и обелките водеха към дървото, където беше нейната хралупа. Дори на едно място имаше пръснат и малко ориз! Но се оказа, че хралупата е празна и сойката Мини докладва, че още преди няколко месеца Кити се е преместила в лятната си резиденция в ореховата градина. Щяла да се върне чак за зимата.

    Пак удариха на камък! Крадците обезателно трябваше да са вегетарианци и така отпаднаха вълкът  Том, който много се обиди , че го подозират за някакви си келяви чушки, и то не с кайма, а с ориз и гъби! Не беше и  дивият котарак Сокс , който предпочиташе в чушките пълнежът да е от мише месо и лисицата Ариел, която пък имала слабост към баница с кокоше месо.  За други жители на гората изобщо не се сещаха и не ги търсиха, зайците предпочитаха моркови и зеле, птиците не можеха да носят по повече от една чушка в клюна си... Беше пълна мистерия!

   Неусетно излязоха от гората, а обелките пак се появяваха по пътеката и водеха към последните къщи на града.

-Но тук е къщата на Роси и близнаците!- сети се изведнъж Виктор за братовчедите си.- Не мога да повярвам, точно Роси да го е направила, а близнаците...та те са толкова малки още!

  Но нека да се върнем обратно в гостилницата и да видим с какво нагостиха гладния отбор по математика помощниците на Рицаря- готвач.

  Там кипеше трескава работа, направо пушек излизаше от всички тенджери и облаци миризма на вкусни гозби се носеха на талази на талази из цялата сграда.

-Супата е готова! – докладва Ребека и мигом сервитьорите хукнаха с табли с димящи купички на тях. Бяха забравили, че вече са сервирали супа, но гладните момчета и те бяха вече забравили какво са яли и излапаха по още една паница. И без това още  тогава мислеха да си поискат допълнително!

-Беконът е опечен!- обади се Тери и сръчно го разпредели в няколко чинии.

-Добре че момчетата не са вегетарианци!- въздъхна третият помощник, Кристиан и продължи да прави хамбургери, въпреки солидната купчина пред себе си. – Ребека, виж какво става  с тортата! В суматохата не бяха са сетили дали няма и други откраднати ястия.

  Слава Богу, тортата си беше на мястото и чакаше да я нарежат и сервират на гостуващите математици.

 -Шефът какво ли прави...-чудеше се Ребека, да можех да му се обадя , че тук всичко е наред...Но е излязъл без телефона си от бързане!

   И само един човек не се тревожеше. Беше случаен пътник, отбил се в гостилницата. Но както се оказа по- късно, прочут готвач от странство и братовчед на Виктор! И ето какво се беше случило веднага след излизането на Виктор и Кода.

-Какво става тук?- попита той сервитьора, тези клиенти не чакат ли твърде дълго?

  Сервитьорът отначало не искаше да казва нищо, но после реши, че и без това всичко е загубено и със сълзи на очи разказа как са изчезнали чушките и сега няма с какво да нагостят гостите. И изведнъж изненадано впери поглед в непознатия клиент.

• Вие не сте ли прочутият шеф Мариян Георгиев от Раднево?Моля ви, помогнете ни, много ви моля!

И така , шеф Георгиев влезе най- неочаквано в кухнята и спаси положението. Благодарение на неговите наставления всички се справиха блестящо и скоро момчетата ядяха , та чак ушите им плющяха! Дори извъртяха една баница за всеки случай, когато Виктор и Кода се върнат.

   През това време Виктор вече чукаше на вратата на братовчедка си принцеса Русалия. Все още не вярваше, че тя може да му е скроила такъв номер. И ето, тя се показа усмихната :

-Виктор! Как се радвам , че си тук! Ехаа, и Кода е с тебе!

-Къде са?- само попита малкият готвач.

-Къде са кой? Ако питаш за близнаците, пак се бият за един плюшен делфин! Не знам къде ходиха , но се върнаха целите изплескани с олио и ориз , дори и по чорапите им имаше!Затова и двамата веднага ги свалиха и пъхнаха в коша с мръсни дрехи.

 А вътре Калия и Дилян, близнаците, притихнаха и си зашепнаха тревожно:

-Батко Виктор е тук! Сигурно ще си иска чушките!

-Казвах ти, Кали, да не ги вземаме! А ти не искаше да чуеш! Напълни кофичките с чушки и хукна да бягаш, едва те стигнах! Ако бяхме си поискали...

- Стига! Да си поискаме ли, че те бяха за батковците и каките от отбора! Изобщо нямаше да ни даде! Най- много щеше да ни направи каша от гъби!

-Но той е тук! И ако повика полицията...

-Ще ни арестуват и двамата! Ти забрави ли как започна да ядеш още по пътя, разхвърли обелки по цялата пътека! Сигурно по тях ни е намерил!

- А ти искаше да седнем под дървото на Кити и да ядем!

- Но после се сетих, че тя е голяма клюкарка и ще ни издаде и затова ядохме тук, ама не бяха останали много, ти ги беше изял почти всичките! Виж се, ще ти се пръсне коремът!

  Навън Виктор и Роси си изясняваха положението и се чудеха как да постъпят с малките крадци.Но ето ги и тях, бяха решили да си признаят всичко и да се извинят. Излязоха от стаята с наведени глави.

-Батко , ние вече няма да правим така...

- Тя Калия ги взе!- побърза да издаде сестра си Дилян, но получи силно смушкване в ребрата и настъпване на крака.- Ама аз изядох повечето...- мигаше малкото момче на парцали и аха да заплаче.

  За сметка на това пък сестра му изобщо не заплака.

-Ти нямаше да ни дадеш, ако ти бяхме поискали, нали бяха за батковците...

- И правилно нямаше да ви даде- намеси се и по- голямата им сестра Роси- Батко ви има авторитет, той е най- добрият готвач в околността! Давате ли си сметка как се е изложил и как сега цял отбор е гладен заради вас?

- Ама ние дадохме и на зайчетата на дядо Иван- продължи Калия- изобщо не сме ги изяли всичките! И на кокошките дадохме, и на пиленцата!

   Децата не спираха да приказват, оказа се, че са нахранили животните от цялото стопанство на съседа с печени чушки!

-Какво да ги правим?- попита Роси.- Малки са още, но се надявам да разберат какво са направили. Предлагам да ги вземеш да ти помагат в кухнята поне месец ,  за да разберат, че готвенето не е шега работа!

   Така и стана. Четиримата, всъщност, петимата, защото Кода беше все още с тях, се върнаха в гостилницата, където шеф Георгиев ги посрещна с хубава току- що опечена баница!

   А как са работили Калия и Дилян в кухнята, засега не е интересно. Важното е , че се научиха да искат разрешение и да не хранят домашните  животни със специалитети. Не ни е известно и как майката на Виктор разбра за тайната мисия, а и какво каза майката на Роси и близнаците за постъпката на децата. Можем само да се досещаме, че са одобрили наказанието, измислено от по- големите деца.А пък самите близнаци сигурно са си извадили поука, но подозирам, че Калия просто е решила да се старае каквото и да направи, да не се остави да я хванат. Например, когато се гримира с молива на майка си или когато нарисува стената на детската с флумастер...Все пак, стената стана толкова красива, защото на нея бяха изрисувани и Дилян, и Роси, и майка им и баща им. Но това е друга история, за малката художничка Калия и нейните вълшебни флумастери....