РИЦАРЯТ НА ЛЕТЯЩИЯ ДЕЛФИН

 Вече ви разказах как червеният крокодил , който нямаше съпруга, замина за Египет със самолет и вече не беше червен, но все още нямаше съпруга. Прехвърлиха го на друг самолет до Асуан, а оттам го натовариха на камион за да го закарат до брега на създаденото от хората в сърцето на континента Африка море. Разбира се, принц Каспар беше неотлъчно до него заедно с госпожица Мириам, която пилотираше самолета. Да не забравя, крокодилът вече си имаше име, принцът го нарече Коди.

- Колко странно, каза госпожица Мириам, хората идват тук за да убиват крокодили или да ги отнасят в страните си, дори и нелегално и още като яйца, а вие го докарахте тук..

- Той беше нещастен на предишното си място, скъпа. Принуждаваха го да работи в един ужасен хотелски басейн и да  бъде лош, а после го наказваха за това, представяте ли си?

- Наистина е жестоко. Наказвали са го просто, защото е крокодил...

- Е, приятелю- потупа го по врата сър Каспар- вече си на брега на рая и трябва да се разделим. Сигурен съм, че тук те чака нов и много по- хубав живот без досадни патици и истерични странни и малко луди вещици. Макар че побърканата червенокоска е доста красива...

  От очите на Коди се лееха сълзи, ставаха все по- обилни и се стичаха в малко ручейче, което бързо си намери път към морето и сериозно заплашваше да превърне сладките му води в солени. Слънцето печеше немилостиво, та нали се бяха приближили значително към екватора.

- Но защо плачеш пак?- недоумяваше принцът- Трябва да си щастлив, скоро ще срещнеш много себеподобни...Даже вече забелязвам някакви силуети, които са готови да излязат на брега за да те посрещнат. И доколкото съм запознат, приличат на дамски!

- Трябва да си тръгвате, сър- едва успя да изрече Коди , защото целият се тресеше от хлипания- Те не са толкова...хм, възпитани и може да не се държат прилично с вас...

- Искаш да кажеш,че може да ме хапнат за обяд? Добре, и без това лейди Мириам достатъчно дълго ме чака да се сбогувам с тебе...

   И като потупа още веднъж вече бившия си домашен любимец, сър Каспар се обърна и тръгна към камиона.

  „Трябва непременно да свърша нещо когато се прибера, мислеше си той, но как ще го запазя в тайна от децата, за да бъде изненада?“

   Какво щеше да направи старият принц, засега не можем да знаем. Надникнахме в замъка и видяхме,че упорито лъскаше един голям меч.

    На следващия ден събра всичките си малки приятели. Там бяха децата от селото, които му помагаха да построи кулата и да направи градината с цветята и езерото със златните рибки, както и изкуственото блато  за  жабите, тримата братя Пескар, близнаците Дарена и Дарко. Всички бяха дошли за празненството, което им беше обещал принц Каспар.

- Трябва да ви кажа какво ще стане днес- започна господарят на замъка, а то е...Знаете, че имам право да посвещавам в рицарско звание млади и смели мъже, които служат на доброто и истината. И днес вече съм избрал един от вас...Той извърши много добри дела и се държи като истински малък мъж на честта.Можете ли да познаете кой е той?- Погледът му се плъзна по децата и се спря на Виктор.

- Виктор, това е Виктор!- развика се първа малката принцеса Русалия и запляска с ръце.

  Всички я последваха и започнаха да скандират: “Виктор! Виктор!“

   Принцът едва успя да ги надвика.

 - Виктор, от рода Пескар! Ела тук! Някой може ли да каже какво знае за това момче?

- Той спаси от смърт делфина Курт, когато беше още бебе!- обади се брат му Мануел.- Ако не беше го намерил и ако не беше убедил родителите си да приемат да се грижи за него, не смея да си помисля какво щеше да стане с бебето делфин!

- Не, Мануел, спасихте го вие с Кейд, защото му изградихте голям басейн- възрази Виктор.- Иначе как щеше да порасне толкова!

- Участва в спасяването на синовете на самодивите!- допълни Дарко.

- Дарко, не бях сам, бяхме седмина! А после дойдоха и звездоносците! - възпротиви се момчето.

- Спаси животните от сухото дърво, прехвърли ги в парка извън града!- напомни Кейд , по- малкият брат на Виктор.

- Това не е нищо сложно , Кейд, и ти можеше да го направиш, ако беше там. Просто влязоха в картинката на книжката и ги пренесох в гората...После пак излязоха и...вече нищо не ги заплашваше!

- Откри костилките на златолистната вишня!- извика Дарена.

- Дарена, не бях сам, а с Мануел и Кейд! А без Антъни и Рудолф нищо нямаше да направим! Да не забравим и Ванина, която смело влезе в кухото дърво!

- Виктор разкри тайната на зазиданата врата на балкона на Летящите Безподобия! И беше много смел, с риск за живота си плени Огледалния образ на Минотавъра!- не закъсня да се намеси отново  братовчедка му Русалия.

- Просто насочих едно огледало и той се хвана, това е. Ти също беше много смела, Роси! Опитваше се, с риск за живота си, да му отвлечеш вниманието, за да не ме убие!

  Децата зашумяха, всеки имаше да разкаже нещо за малкия си приятел.

--Нека да кажа и аз- едва успя да въдвори тишина сър Каспар- Виктор от рода Пескар ми донесе луковици от най- красиви лалета за градината. Той всеки ден храни златните рибки в езерото като преди това ги пита какво искат за закуска. Застани на колене, Виктор!

  Момчето се подчини и коленичи пред възрастния принц, който извади блестящ меч, както по-късно се разбра, съвършено копие на меча на крал Артур, Ескалибур, от преди хиляда и петстотин години. Сами преценете дали нещо, което е на хиляда и петстотин години, е наистина копие! Докосна с него първо едното,после и другото рамо на Виктор и каза:

-Стани, сър Виктор от рода Пескар, рицар без страх и упрек!

 Виктор се изправи, всички започнаха да ръкопляскат и да скандират името му. Изневиделица в небето се появиха цял сноп разноцветни балони, които бавно се приземиха на поляната пред замъка, а заедно с тях и едно красиво момиче с червена роля на бели точки.

-Ванина, ти дойде!- извика сияещ Виктор.

 Момичето пристъпи към него и му подаде най- големия и красив балон, който беше с форма на огромен слънчоглед.

- Това е за тебе, Виктор!

- Дамата на сърцето му! Дамата на сърцето му!- развика се някой в клоните на черешата, но само Виктор и принц Каспар разбраха какво казва, защото това бяха двете свраки от гнездото на бряста.- Казах ли ти, че не може без дама на сърцето, която да му подари цвете!

- Това не е цвете, а балон!- възрази другата сврака.

- Цвете от балон, но цвете!

- Балон с форма на цвете, но балон!

- Цвете!

- Балон!

- Не, цвете е!

- Грешиш, балон е!

 Караницата продължаваше в тоя дух, но никой от присъстващите не й обръщаше внимание, докато принцът не им извика да млъкнат.

- Може ли един въпрос,сър Каспар?-попита новопосветеният рицар-Аз не бях сам в тия дела, братовчедка ми Русалия също беше винаги с мене, тя няма ли да стане рицар?

- Не, момчето ми! И знаеш ли защо? Не защото не е достатъчно смела, не защото не е извършила достатъчно добри неща , а просто защото е принцеса! А принцесите няма нужда да бъдат посвещавани в рицарски сан, рицарите служат на принцесите, както ще й служиш и ти.

  В отговор малката принцеса се усмихваше и развяваше вълшебния си пъстър шал. От него се отделяха рояци пъстри пеперуди и малките им крилца сякаш  изрисуваха цялото небе с прекрасни шарки. Няколко кацнаха в косата й и застинаха там като истинска кралска диадема.

- Остана още нещо- каза принцът- Трябва да си избереш кон! Нали ти обещах да се грижиш за новороденото доресто конче?

- Да сър, но...-Виктор малко се поколеба, но все пак трябваше да разкрие истината на принц Каспар.- Аз много ще се грижа за Тими, но нали съм ви казвал за моя приятел Курт. Той е необикновен делфин и може да лети. Ако си избера кон, много ще го обидя, просто няма да го понесе!

- Добре, момчето ми...Рицарят е верен на приятелите си и ти точно така постъпваш. Въпреки че не съм чувал за рицар , който язди делфин...Чуйте всички! Представям ви сър Виктор от рода Пескар, Рицарят на Летящия делфин!

  С това официалната част на тържеството завърши и започна веселбата. Принцът щракна с пръсти и пред него се появи виртуална клавиатура. Няколко докосвания на въображаемия екран и по бойниците се появиха нови гости- елфи, хобити, феи, които по тия земи наричаха самодиви. Дори и самият Змей Горянин се излегна лениво на подвижния мост и се наложи да го помолят учтиво да си прибере опашката , за да минават оттам, но той каза, че вече ще е пазач на замъка и ще бълва огън срещу натрапниците. Принцът му обясни, че това не са натрапници, а гости и че не се нуждае от услугите му засега. Змеят аха да се разсърди, но Дарена се покачи на гърба му и го убеди да се включи в игрите.

-Много съм стар вече, опитваше се да възрази змеят, но самодивското момиче не искаше да чуе и накрая думите й дадоха резултат и змеят закръжи над замъка, а на гърба му се бяха настанили няколко хлапета от селото.

  Ново докосване на клавиатурата и сякаш от въздуха се спуснаха блестящи гирлянди от малки звездички, светулки паднаха направо в косите на момичетата и блясъкът им омагьосваше момчетата и караше сърцата им да трептят.

  Дойде нощта,но нито една баба не дойде да прибере внуците си, защото извън замъка слънцето грееше високо в небето и възрастните жени седяха пред телевизорите и гледаха поредния безкраен сапунен сериал.

  И не се знае докога щеше да продължи всичко, ако внезапно не беше се появила сфинксът Дордона  за да обяви край на купона за да можели децата да си подготвят уроците за училище. Нали си беше родена учителка, нямаше отърване от твърдото й желание да наложи повсеместна дисциплина. Но училището  е вече друга, съвсем неинтересна приказка и аз нямам намерение да ви досаждам с нея.