еротика, родена от усещането, което ми причини една мелодия и един глас. Ето, чуйте тази същата мелодия и после прочетете разказа ...  И може би и вие ще усетите магията -   http://www.youtube.com/watch?v=NI2h5NjgF3E&feature=related

 ... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. Притегли я дръзко към себе си... Прошепна лъстиво, с много тих, дрезгав, твърд като стомана глас:
"Ето, сега вече знаеш как да удряш по-добре. Направи го, ако това искаш още... Но го направи този път както трябва! Защото няма да те пусна вече! За нищо на света! Искам и ще те целувам, докато останеш без дъх и без сили! Хайде, опитай се пак да ме спреш!..."

Още не беше свършил да говори, а устните му вече бяха върху нейните, горещи и жадни, замайващи... Силните му ръце я притискаха до тялото му и тя усети как губи опора под краката си. През обърканото ù съзнание прелетя смутено невръстно ято от нестройни мисли. Но така и не успя да улови нито една от тях. Безнадеждно, подло, предателски отлетяха, незнайно къде... Безвъзвратно.

Не можеше да помръдне, усещаше вече как кожата ù пламти, как сякаш се свлича на димящи пластове от нея като тънка прозрачна дреха... Ароматни струйки срамежлива похот разстилаше в нея примамващо ложе за ласките му... Подмамва, приласкава я, бавно разсъблича съпротивата ù,  в една съвършена и прекрасна Голота.  
Погледът ù се премрежи... Замаена, така безсилна и безволева, тя осезаемо усещаше упойващия му мъжки мирис. Устните му, поглъщащи на бавни глътки съпротивата ù.

О, как я изпиват властно, жадно... Езикът му проникваше дълбоко в устата ù, нежно търсеше, намираше и се преплиташе с нейния...
Дочуваше ясно как лудо препуска сърцето в гърдите му... 
Но неговото сърце ли е това? Не беше сигурна вече.
Дали не беше нейното собствено разтреперано, уплашено сърце? 

 Притворила очи, отчаяно се опитваше да си спомни къде е, но всичко наоколо се въртеше в шеметен вихър. Усещаше се толкова лека, беззащитна, безсилна... 
С ужас и недоумение установи, че не се съпротивлява! И че не иска да знае накъде полита, сякаш в безкрая тялото ù, тръпнещо, покорно... Нито дори накъде отлетяха и мислите ù объркани. А най-много не искаше вече... той да спре да я целува. Защото само една мисъл преливаше, изпълваше я цялата, от край до край.
Тя разтапяше и последната оцеляла капчица воля в нея, превръщаше тялото ù в ефирен сатен - за него. Изтъкан от сребърни лунни лъчи, обсипан със звезди от нежност. Царствен бял сатен, Кралска Мантия. Достойна само за Величието на Мъжката му Похот. Разкошен дар за жарката му страст. Жената в нея му даряваше себе си! Безропотно. Щастливо.
"О, Господи, дали не полудявам?! Кой друг ме е целувал така? Толкова страстно, толкова нежно, така обсебващо завладяващо. Никой, никога. Не и досега!"

Отпусната в тези силни и здрави мъжки ръце, тя се почувства като птиче, сграбчено в острите хищни нокти на орел. Но също и като ефирно нежно облаче, понесено буйно от горещ летен вятър, пропит с упойващия аромат на дъхави горски треви. Летеше, високо и надалече. Зареяна летеше без посока някъде из небесата.
Една сладка омая се разля из кръвта ù, като силна и жарка отрова. Поведе я към светъл олтар, примами Жената в нея да коленичи за кротка изповед. Пред Страстта да се поклони на жертвената  си клада...
Приела прошката на своето Сърце, полегнала в в нозете му, готова е да се отдаде, да го приеме целия в себе си! С въздишка тиха да се покори на мъжкото желание. А след това... Да бъде обладавана безкрай... властно, хищно и стръвно! Мръсен, земетръсен, разрушително апокалиптичен секс!...

И спиращата дъха турболенция в мига на сливането им, в една овъглена до пепел амалгама от тлееща плът!  Изпепелени, неузнаваеми от торнадото на свръх възбудата тела... 

Мисълта за това я връхлетя, обезчести съзнанието ù, разбърка в сатанински водовъртеж разума ù, а после с експлозия го запрати нейде в небитието на Началото и Края. Тя се отпусна, подчини се, предаде се.  Блажена и пречистена в Любовния Катарзис на нощта.  Докато цялата се разтопи като гореща лава и се превърне в Лунна светлина. И в Благослов.

 Толкова неустоима съблазън....
Някъде дълбоко, дълбоко, Жената в нея изстена със страшна сила! Пресипнал и свиреп зов за наслада! Една помитаща сласт, с мощните си вълни я заля, задави я с разпиляващата си сила. И тя... вече отвръщаше неудържимо на целувката му. По-жадно и по-упоено от самия него. Ненаситна, отдаваща се. Мокра от възторг.
Безпаметна, набираща свръх скорост, без контрол, без спирачки... Толкова подивяла, свирепа и безжалостна страст! Усещаше я как болезнено стене молещо в нея... Безумна и животинска, прииждаща на талази. 

О, тя крещеше, неистово виеше от дълбините на цялата ù Женска същност!
Отчаян плач, безпомощен зов на обречена красива весталка. Обезчестена от Желанието, но пречистена, опростена от Любовта.

 Мистична, тъмна страст, о, как я подчиняваше, сластолюбиво, демонично! Ненаситна, страховита, прежадняла и изгладняла до ярост! Отвори очи внезапно, погледна в очите му, без да спира да го целува... И примирена видя в тях собственото си покорство, облято в хълцаща възбуда. Давейки се отчаяно в погледа му, тя разбираше, осъзнаваше, че вече е късно и че просто... няма как да спре! Обезумяла е... тя е обречена. Целият свят се завъртя като луд около нея, притъмня ù до черно, тъмни сенки перверзна възбуда заслепиха и погълнаха лакомо последните ù изнемощели задръжки... оцелелите от тях. Тогава той с един последен тласък се потопи дълбоко в нея... Миг на задъхан екстаз!   
И внезапно се събуди...

Потна, мокра, гореща и още трепереща от трескава похот... Въздъхна. После заплака.  Този Мъж не спря да я преследва... Обсеби я, омагьоса я. Освен мислите, той безсрамно завладя и сънищата ù.
О, в сънищата си тя е безсилна да го спре! Там той я взе, взриви съпротивата ù, изпи я без остатък, разпиля я като звезден прах  в нощно небе... Там тя е Негова.  Поне докато Утрото настъпи отново. Унищожително сурово, будно. Отрезвяващо насмешливо, самотно. Без него. Само с огнедишащия спомен за изпепеляващите му целувки. Само с белезите по кожата ù от пламтящите му пръсти. И разпокъсаните парченца дяволско желание, свистящи като комети във все още сънените и слепи нейни очи.  Но и те затихваха бавно... угасени от сълзите. 

А денем?... Всеки ден тя ще чака потръпваща и жадуваща Поредната нощ. Поредния свой страстен, отчаян любовен копнеж. Поредния СЪН. Ще чака Този Мъж отново. Защото нощем тя Е само НЕГОВА. 

РОБИНЯ на Страстта Му.