Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис /по-скоро „кривопис"/, реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни думи, за да не загубят небивалиците от чара си... Запазил съм също автентичната стилистика и някои диалектни и жаргонни форми. От тук нататък има думата братовчедът:

Секи човек си има некакви предчуствия ели усещания, че нещо има да се случва. Един вид значи връзка с отвъдното, ели с извънземните, ели с други такива малкопознати работи. Връзката на Гацо Френския с гореизброените екстрасенсорни възприятия е миризмата на развалена риба. Кога се случи да замръзне на место, да повдигне нос и да почне да души, сички ние окол него знаем, че ше каже пак „Чуствам оная меризма". И после нещо ше се случи. Нема задължително условие това нещо да е лошаво, но в повечето случаи е точно такова... Например Гацо усети тая меризма, преди Дечка да направи опито си да затрие Игнат Дравнико. И преди да умре магарето на бай Ставри крачмара. Обаче сашто така я усети и преди замалко да заженим поп Стефан за балдъзата на Игнат, а и кога трасихме имането на старото кале, пък намерихме един... ама това са други истории и тех ше ви ги расправам некой друг път...

   Как почна сичко това и как наш Гацо се преварна у периодически екстрасенс? Слушайте, сега ше ви разправам. Както вече казах, а и както прекоро му сам говори, Гацо беше неколко годин у Францата. Денем обикалял улиците на стария Париж и рисувал градски пейзажи, търкал се един вид значи у ентелигенцята и бохемата, а ношно време растоварвал камьони с риба на рибната борса, штото бохемата си е бохема, ама требало паре за бои, картон и други такива работи... Живото се текал спокойно, Гацо Френскио ставал се по-добър у пейзажите, даже успел да продаде неколко на заблудене японски туристи, кои го объркале с некъв известен французин, докат един ден нещата не се объркале... Сабудил се една сутрин наш Гацо у малкото си таванче и за пръви пат усетил „оная меризма" - меризмата на развалена риба. Тука е местото да кажем, че за три годин работа ношно време на рибната борса, до тоя момент ни еднаж не бил подушил развалена риба. И то - не че имал хруничен сенозит, запушен нос, ели нещо такова, а щото рибата секогаш била пресна и убава. И така подушил - подушил, убаво, ама зел, че сбаркал и споделил сащата нощ за тая меризма на колеги от борсата. И случеят щел да баде заборавен, ако не се случило нещо, кое от години не се било случвало. На другио ден синдикатите обявили стачка на амалите на рибната борса и спрели секакви камьони и клиенти да не стапват у борсата. Имало да става и те на - станало! Веднага се расчуло из амалската обшнос, че некво българче е санувало стачката предварително, надушвайки меризма на развалена риба. И Наш Гацо станал прочут - снимали го у весника на синдикатите, после направили ентервю от други весници и тилевизии, а бе с една дума - звезда! Ама как е казал народо „Много убаво - не е на убаво"! На третио ден от стачката сичката риба по ресторантете била свършила, и кмето на Париж  решил да земе крути мерки и да спре стачниците. И кви биле мерките? Спрел тока на борсата и спрел камьоните с лед, кои се грижели за олаждане на рибата. Мислил си значи кмето, че ше уплаши амалите с меризма на развалена риба. Уплашил, ама дедовия!... Забравих да кажем, че било юли месец и доста жешко. И сещате се, как предсказанието на Гацо Френскио за мерезмата почнало да се сбъдва. След още три дни парижани започнале масово да си зимат отпуските преждевременно и да напускат Париж.... Сетуацията станала офсайт! Правителството и кмето требвало да отстъпат, че щело да плъзне зараза. Еми отстъпиле, ама не се примириле и решиле да си намерат изкупителна жертва. И кой мислите, че опрал пешкиро? Естествено българчето, дето предрекло меризмата, демек наш Гацо. И понеже не могло да го съдат за стачка, айде по бръзата процедура депортациа на принципо „Кой откаде е...". Натовариле го на самолето барабар с двама полицае да го пазат и бръм - у София. И факс пратиле у нашто министерство - да ги чакат наште. Добре ама факсо нещо се загубил и кога пристигнал Френскио с конвойо на аерогарата - немало никой. Повъртели се повъртели кат шугави французчетата, па спрели едно такси и айде у Красно градище. Такива биле инструкциите - да предадат „престъпнико" на местните власти. И спомням си като сега, седиме си ние с Игнат Дравнико у крачмата на бай Ставри, меткаме табла, кротко си пийваме и изеднаш спира едно такси у прахоляко и от него слазя ухилен наш Гацо с двама облечени като полицаите от Сен Тропе, демек филмо. Па оно се оказа, че са истински полицае. Козируваха ми „Бонжур - викат - Вие ли сте кмето?" „Еми язе сум" - излагах ги бърже, щото усетих, че повече приличам на кмет от Дравнико. И они ми предадоха Гацо. После като кмет, реших да не се излагаме пред чужденците и ги поканих да пиеме по едно, вече си беха свършили работата и можеха да се отпуснат. Та така откарахме до сутринта... Кво сме правили, не помним ама и досега у куфнята на стената виси снимка - язе с френска полицейска шапка, една такава като тенджере а окол мене - моите приетели и двамата полицаи...

   И глейте кво нешто е живото - Гацо опра пешкиро и му прекъснаха кариерата на прусперираш художник, а главнио виновник за кризата с меризмата у  Париж сега е президент на техната република... Справедливос, а?