Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни думи, за да не загубят небивалиците от чара си... Запазил съм също автентичната стилистика и някои диалектни и жаргонни форми. От тук нататък има думата братовчедът:
Как тръсихме имането на цар Иван Шишман
Секо момче е слушало приказки за царства, рицари, битки, сакровища и е мечтало да участва у таквиз преключения. И язе не съм правил изклучение. Затова лани ли беше, полани ли, кога доде Игнат Дравнико и каза, че ше се пускаме у средновековни преключения, сръцето ми трепна и се преварнах пак у дванайсетгодишно момче. Ама да карам подред...
Дечка, жена му на Игнат заминаваше тогаз на дебелариум у Банкя, и мъжо й реши да я изпрати до София, ем да проверел дали седи златото по кубетата на „Св. ...