1.Семейна идилия

– Дейба и педалите шибани, дейба!

Глъчката и шегите зад гърба ми рязко заглъхнаха, като че отведнъж бяха отсечени с нож. Вдишах дълбоко, преброих до десет. После още веднъж. И още веднъж. Предстоеше ми пореден сблъсък с човешкото малоумие. 

Изправих  се бавно от приклекналото си положение край изключително обезобразения женски труп и се обърнах към автора на "гениалния коментар". С огромно задоволство, което предизвика появата на усмивка на лицето ми забелязах, как всичките ми хора от отдел "Тежки престъпления" правят няколко предпазливи крачки назад, оставяйки на благоволението ми проявилия неблагоразумието да изкаже на глас това адски тъпо изречение.

Изправих се пред него в цялото си величие и преди да го заговоря, го погледнах толкова пренебрежително, сякаш ми се налагаше да общувам с хлебарка.

Димов беше нов в отдела. Нормално бе да не знае още най-пикантните подробности от "кухнята" ни. Но самият факт, че се изразява по този начин вече не говореше добре за него.

– Мога ли да знам какво те кара да изразиш така открито хомофобските си настроения, инспектор Димов?

– Ми шефе, само педал може да причини такива неща на жена.

– Сериозно? А случайно да ти хрумва, че има следи от сексуално насилие? Че жертвата буквално е пропита с ДНК от извършителя? И че обезобразяването на тялото говори за опит да бъде унижена? Признак за налагане  на контрол, притежание, господство от субекта.

Ясно е, че от теб профайлър няма да излезе, в часовете вероятно си гледал порно на таблета, вместо да слушаш, а изпита по "Поведенчески анализ" си го взел с три на релси и то от седмия път, но поне ми спести идиотските си изказвания. Гей-общността няма никакво отношение към делото на тоя урод, възпитаван в най-консервативните патриархални ценности, вероятно превърнал се в гордостта на рода с изявената си мъжествена хетеросексуалност. Точно, както и ти, предполагам. Бас държа, че като си споделил на родата че новия ти шеф е мацка с външния вид на топмодел и характер на долнопробна курва, първото което са те посъветвали е да ме изчукаш на всяка цена. И да се изтъкнеш какъв мъжкар си, като напсуваш шибаните пендели. Щото са виновни и за глобалното затопляне и за световния глад и за войните, че даже и за инфлацията и ковида. 

Е, да ти кажа правичката, няма да ти се отвори парашута. Вярно, че от време на време имам нужда от някой  голям надървен чеп, да ме шиба така, че да не мога да си седна на задника поне два дни след това, обаче куровете винаги вървят с по един кретен, към когото са закачени. Затуй, драги ми Димов, предпочитам компанията на котенца. Хем миришат по-приятно, хем са по-сладки за лизане и смучене. А ти, докато не се научиш да се държиш възпитано на обществено място, ще си затваряш устата. Сега, понеже е ясно че си кръгъл идиот, стой извън местопрестъплението ми и не пипай нищо. Нищичко! Ясна ли съм?

Димов беше в шок. Горкичкият! Стана ми малко съвестно за него. Определено не беше очаквал подобна реакция. Но трябваше да свиква и то бързо. Игнатия Инвиктус-"Непобедимият огън" винаги е  безмилостна по отношение на подчинените си.

Момчетата ми наобиколиха Ачо и започнаха да го успокояват приятелски. Да, в колектив като нашия е лесно да се впишеш. Колкото по-голям ненормалник си, толкова по-добре. Но иначе не беше възможно да понесеш гледките, с които ни се налагаше да си лягаме и ставаме всеки ден, ако въобще успявахме да се доберем до леглото. Отделът ни беше сплотен. Като истинско семейство, не като ония от сладникавите реклами на Коледа. Можехме да разчитаме един на друг, защото истинските мъже така правят.

Може би трябва да ви се представя, преди да навлезем в същината на страховитата история, която започвам да разказвам.

Игнатия Инвиктус ми е нещо като прякор. Ник-нейм, измислен от вуйчо ми. Той ме отгледа, след като нашите загинаха в нелепа катастрофа когато бях само на седем. Онзи негодник се измъкна само с условна присъда, а моят живот беше белязан завинаги. Тогава се заклех, че ще стана най-добрият полицай, който страната ми е виждала и ще отмъстя за мама и татко. Дали съм спазила обещанието си, ще прецените накрая.

Казвам се Росица Игнатова и съм главен инспектор в отдел "Тежки престъпления" в областна дирекция на МВР. На четиридесет и една години съм, макар че не е прието една жена  да разкрива възрастта си.

Споменах ли, че изглеждам като слязла от корица на Воуг? Дам, така е. Висока съм метър и седемдесет, но за да дразня мъжкото множество с плюсовете на своя биологичен пол обикновено ходя с двайсет сантиметрови токчета. 

Любимото ми облекло са протритите дънки и широките карирани ризи със седем осми ръкав. Винаги нося дълъг втален шлифер от естествена агнешка кожа. Както и големи слънчеви очила, закриващи половината ми лице.

Всъщност не съм хубава. Просто поддържана. Естественият цвят на косата ми е рус, но винаги съм го мразела, затова се боядисвам в гарваново черно. Това в комбинация с яркосините ми очи и млечнобяла кожа ме прави доста интересна за противоположния пол. Само, че на мен моят собствен ми харесва повече.

Ще кажете че е странно. Лесбийките са грозни, дебели, миризливи, ходят с потни тениски и кубинки, пият като казаци и се бият с мъже заради жени. Тук е мястото да ви предупредя-ако ще подхождате към историята ми с предразсъдъци, по-добре изобщо не започвайте да я четете.

Защо съм Игнатия Инвиктус и същевременно Росица Игнатова? Вуйчо ми е един от основателите на движението за равни права на хората с различна сексуална ориентация. Докато нашите бяха живи, той се подвизаваше в един от легендарните гей-барове в столицата. Беше драг-куин(бележка на автора- драг куин са мъже, обличащи се и гримиращи се като жени и изнасящи свои вариететни програми в заведения, в които се събират хора с нестандартна сексуална ориентация). Най-добрата в страната. Името на Вероника Лъст беше гаранция за най-шеметното шоу, което можеше да съществува на територията на клетата ни мила татковина.

Но след като му станах "ремарке", се наложи да си намери "по-прилична" работа, за да не го погледнат социалните накриво и да ме пратят в дом за сираци.

Сигурно му е коствало доста да се принуди да бъде някой, който всъщност не е, но го направи с готовност заради мен.  Цял живот няма да мога да му се отплатя. Много го обичам.

Та той ми измисли прякора "Неуязвимия огън". Възпита ми да бъда силна и независима, да постигам целите си с упоритост и настойчивост. И понеже вярва много в астрологията, а според нея аз съм зодия лъв, можете да си представите как си паснаха нещата. Тъй като лъвът е огнен знак. А аз съм повече от всичко на света огнена. Особено като става въпрос да се наместя между бедрата на някое сладурче, което си умира да опита женски ласки. 

Та така. На работа всички освен новобранците знаят, че залитам по жени. На никого не му пречи. Вече. Преди двайсет години ситуацията бе доста по-различна. И за да пробия и се издигна в службата даже ми се наложи да се омъжа. За абсолютен нещастник, естествено. Но по онова време мислех различно. Все още не бях сигурна в себе си, даже смятах че има нещо сбъркано в мен и само истинската любов може да ме "поправи". Вуйчо ми отказа да влияе на избора ми, не искаше да се чувства виновен ако после съжалявам за решението си.

Е, имам дъщеря на седемнайсет, която наистина е любовта на живота ми, но дори и тя не успя да ме промени. И в началото на трийсетте си години, след тежък и драматичен развод, най-после започнах да се приемам. И да се обичам. Едва тогава започна изкачването ми по професионалната стълбица.

Сега съм "Мама Роси" за целия отдел. От три месеца разследваме серия убийства извършени  по особено жесток начин. Млади жени, насилвани, обезобразявани, осакатявани докато са били още живи, за да служат за задоволяване на садистичните наклонности на едно чудовище в човешки облик.

Ще те намеря, изроде! Заклевам се! И ще ти причиня всичко онова, което ти си сторил на тези момичета. Игнатия Инвиктус е непобедима, влезе ли в битка. Особено като се има предвид фактът, че разполагам с умения с които повечето полицаи нямат късмета да се похвалят.  Но за това друг път.

Сега ще съберем улики и ще пратим тялото на обдукция(аутопсия). Вече знам какво ще е заключението на съдебния лекар. Смърт от болеви шок. Най-ужасната възможна.

Ще ми трябват час-два да разпусна довечера, за да се върна със свежи сили към случая. Много е извратено всичко тук, но е и доста комплексно. Онова копеле е умно. Мразя интелигентните психопати, бързо ми изчерпват способностите. Затова се налага да ги възстановявам при всеки удобен повод.

 Вече предвкусвам сладостния мускусен аромат, от който ще греба с пълни шепи довечера. Казва се Катя и е много сладко тъмнокосо миньонче. Поглеждам към часовника и си представям как пристига в "Розов Хоризонт"- любимият бар на хората като мен, с мъчителен махмурлук и за да надделее над главоболието се заема с чистене. Ох, какво дупе… Ще го схрускам направо!"

"Роси, стига! На работа си!"- си казвам и за да спра притока на кръв към слабините си си представям Ачо. Гол. И надървен. 

Прекрасен мисловен леден душ. Въздъхвам, поклащам глава и поемам към служебната кола.

Най-извратените същества на тая планета са хората, по простата причина че винаги имат избор. Да бъдат или не?

Да ти го начукам, Шекспир! И ти си била от нашите! Мен не можеш да ме излъжеш!

И преди да се усетя, вече рецитирах монолога на Хамлет на ум.

Очертава се тежък трудов следобед. Е, нищо с което не съм свикнала. 

Хвърлям един бегъл поглед на курсантите и веднага фиксирам диаманта сред плявата.

Е, може пък да имаше нещо ново. Дам, странно нещо са хормоните. Женските са просто една течна шизофрения. Моите в момента вдигаха революция. Заради едни невероятни зелени очи.

Не, наистина. Нищо с което не съм свикнала. И не съм правила вече повече от хиляда пъти…