Рунтавелка
Сутрин, щом отвореше очички, Катето скачаше от леглото и тичаше на прозореца, отваряше го широко и сядаше на табуретката до него. От паничката, която мама ѝ приготвяше още от вечерта, изсипваше храната отвън на перваза, подпираше брадичка с ръце и се вторачваше в гъстия листак на сливата пред прозореца.
След малко две ококорени оченца блясваха вторачени в нейните измежду листата, Катето безшумно ставаше и отстъпваше няколко крачки назад в средата на стаята. Рунтавелка се измъкваше от шумата и по клона грациозно поклащайки опашка, скачаше на края на перваза, отиваше до купчинката ядене, набързо я омиташе, като не спираше да се взира в Катето, отмъквайки някоя голяма хапка в устата си и се шмугваше обратно в листата.
Така започваше всеки ден от лятната ваканция, докато една сутрин Катето напразно чака сума ти време на прозореца, чак лактите я заболяха. Слънцето се издигна по-нависоко и ярко напече право в лицето детето.
- Мамо - викна Катето като ставаше - няма я, Рунтавелка я няма!
- Ще дойде, маме, нали ѝ остави храничката на перваза!?
И на другата сутрин первазът си беше същият, и на по-другата... Рунтавелка не идваше. Катя не спираше да сяда до прозореца и да гледа с очакване в листата, докато слънцето не я напечеше.
И тази сутрин малкото момиченце отново беше там, слънцето се издигаше вече и а-ха да става, листата се разшаваха, и ококорените очи на Рунтавелка блеснаха между тях. Катя бавно стана и се отдръпваше навътре, когато забеляза две мънички черни точки с дълги опашлета да подскачат след Рунтавелка: на перваза тя не беше сама. Преди да пристъпи към купчинката храна, Рунтавелка се спря, до нея и две малки катеричета се вторачиха в стаята към застиналото в щастлива усмивка момиченце. Рунтавелка ги изчака първо те да започнат да ядат, след това се включи и тя, и след секунди всичко беше ометено.
- Мамо. мамо - развика се Катето, - Рунтавелка дойде и ме запозна с бебетата си! - Викаше и подскачаше от радост.
Катето отново бавно и безшумно се приближи към прозореца. Чифт ококорени бляскави очички я гледаха с благодарност сред зеления листак.
- До утре, Рунтавелке - подскачайки щастливо Катето изтича в кухнята при мама, вече можеше спокойно да закуси и тя.
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - за това и приказките са вечни, защото нямат възрастови ограничения
! -
Много ми хареса тази чудесна приказка,Приятна и поучителна,Забавна и за големите деца като нас.
-
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - хамаци си имали 😅!
-
Много мило разказче! И аз си имах до миналата година две катерички, които хранех на терасата. Дори и имена им бях дала... Стана ми мило и ми домъчня, че съм вече далече от тях... Пъхаха се в ръкавите на простряните ми пуловери и се люлееха.
-
💐 Лиде, благодаря!
-
Достойно да влезе в читанките на малките ученици! Браво, Паленка!
-
-
-
Забавно !
-
troia (Катя Иванова) 💐- нека ваканцията на Катето да започва всяка сутрин с усмивка и Рунтавелки!
Ve2666 (Василка Ябанджиева) 💐 - Благодаря и на теб, Васе! -
Така е и с моята котка. Да направим едно добро дело! Поздрави!
-
Чудесна приказка и няма нито един отрицателен герой. Поздрави!
-
Ангелче13 (Паднал ангел) - 🦋
-
Наде, Дон Бъч - благодаря ви от сърце, зарадвахте ме!
Благодаря и за "любими"! -
Много приятна приказчица. Искат се сърце и особени заложби за писането за деца.
-
Много мило разказче.
-
mislitel (Георги Каменов) - и ти ме усмихна с тези емотки, и не само... 😊
Благодаря, радвам се! -
Усмихна ме 😊
Много сладурско 🐿️🐿️🐿️
Поздравявам те 😊🐿️😊 -
И аз ви благодаря!🌺🌻🌺🌻🌺🌻🌺
Поздрав! -
Много увлекателно и мило! Благодаря!
-
Много ми хареса, Пепи! Създава толкова приятно усещане. Изпълнено с добрина и неподправена детска обич
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Желая ви здраве и творческо вдъхновение!