Руса, гола и беззащитна /Финал/

Руса, гола и беззащитна 14 (+18)

14. Броячът на трупове отчита още веднъж 

Сюзън направи втората си крачка, а в същото време, детектив Шелдън отвори очите си. Видът на навеждащата се над него жена за миг се преплете с образът й, такъв, какъвто го бе съгледал смътно зад мръсното стъкло. Тогава Сюзън бе останала сама с мъртвеца, а той, застанал отвън, изпитваше чувството, че потъва.

Влакчето на реалните ужаси се бе ускорило прекалено много, на границите с психическата му устойчивост, и съзнанието му, за да предотврати късото съединение, беше изключило за кратък период... но подсъзнанието бдеше...

Още преди да излезе от проклетата къща, разглеждайки кървавата "карта", бе сигурен, че не случайно хиксът... бе с формата на кръст...

Без малко точно това забавяне щеше да му осигури такъв и за него...

Инстиктивно хвана в своите ръцете на бясната фурия, скочила отгоре му съгледала признаците на неочакваното събуждане.

Нещо просто й подсказа, че преструвките този път, ще бъдат излишни - играта изведнъж бе променила радикално правилата си...

Сега целта и единствено бе да впие иглата в тялото му, дори да не уцелеше кръвоносен съд, това би му дало не повече от едни допълнителни 60 секунди, а тя можеше да се справи и с това предизвикателство! И все пак реакцията му я изненада, както и рязкото придърпване към силното мъжко тяло. 

Лицето му й трябваше в идеален вид, но това не важеше за рамото - кръвта изпълни устата й, а миг по късно тя вече плюеше парчето отхапана плът. И отново впи зъбите си в него.

Имаше чувството, че го изяждат жив, но вече бе забелязал, че държи нещо в дясната си ръка. Решението му бе инстинктивно. 

С рязко движение смени позата, а с чело нанесе мощен удар по така любимото му, допреди толкова скоро, красиво лице. Носът й се взриви подобно фойерверк, в нощта на 4-ти юли*.

Звукът, който издадоха устните й, напомни по отвратителен начин за прякора й. И в следващия миг топките на детектив Шелдън сякаш се озовава на ушите. Ударът с коляно бе болезнено точен и прецизен.

Само за част от секундата изгуби контрол над захвата си, но точно толкова и й трябваха, за да освободи ръцете си.

- Тази нощ бе много лош, татенце, и ще си понесеш наказанието - тонът на казаното от нея го накара да изтръпне повече и от болката. Това сякаш не излезе от устата на Сюзън, а на много малко, и същевременно, много сърдито момиченце...

Но в същото време му даде и така нужната секунда, за да си възвърне, поне отчасти контрола.

Змията отново оправда прякора си! С лъжливо движение го атакува към лявата част на тялото, и точно, когато ръцете му отново я хващаха, се свлече, като змийска кожа, надолу, и се озова в областта на слабините. А обстоятелството, че всичко това се случваше върху покритото с копринен чаршаф легло, направи ставащото да изглежда, като уродливо подобие на любовна игра... 

Но тук финалът нямаше в никакъв случай шанс да е щастлив... поне за него...

Тренировките по бойните изкуства току що показаха, че никога не са й били излишни. С отръщение погледна пениса на животното и се зарече, че щеше и него да откъсне със зъби! Тялото на детектива вече не ставаше за публична композиция, прекалено голям брой улики имаше по него, но пък затова й дойде нова идея - щеше да оформи скулптурата със зъби, и всеки ненужен къс гнусно месо, щеше да изплюва в очите му. Защото щеше да е буден!

А накрая, в последните часове от своя живот, щеше и да почувства, какво е, когато свалят със скалпел живата маска, която носеше!

И в същото време заби жилото на спринцовката в лявото му бедро.

Силните ръце на детектива обхванаха от двете страни главата й. Почувствал убождането, като леко парене, той разбра, че или губеше всичко, или...

Вратът на Сюзън изпращя, като сухо дърво, рухващо под удара на мълния...

12.04.2025.

___

4 юли - Национален празник на САЩ.

_____

Следва продължение 

_______

15. Колко живи може да са труповете 

6 месеца по-късно временно отстраненият от длъжност, като детектив, поради текущото разследване, Сам Шелдън, влезе отново в Общинската библиотека. И тук, както и навсякъде, в града, нещата не бяха същите.

***

- Съжалявам. За пореден път ви заявявам, че вестник, дори и с подобно заглавие, никога не е издаван в този град. А архивите, които така упорито издирвате, също не са били регистрирвани някога в това място. И изобщо, мисля, господине, че е време да си вървите...

***

Усмихнатото момиче, което толкова му бе помагало в предходните посещения, също не съществуваше. А в очите на заместващата го дърта вещица прочете, че от нейна страна, съдействие няма да види. 

Всъщност, стори му се, че и милост нямаше да получи от нея... при различна ситуация...

Просто обърна гръб и си тръгна.

Този град беше полудял.

***

Никой никъде не искаше да говори за станалото само преди броени месеци. Хората просто махваха с ръка, мръщеха се и откриваха, че точно сега са много заети.

А тълпите от човекогарвани бяха се превърнали в тънки, остатъчни струи, но нещо му подсказваше, че останалите... покриват критериите за жителство на това място ...

Те говореха по-малко и от местните....

***

А в същото време, само за изминалото полугодие, нови 12 човека се изгубиха в нищото...

А градът отново мълчеше...

***

Никой не го поздравяваше по улиците, дори и колегите му.

А когато отиде и подписа нужните документи, че напуска доброволно и няма да предприема юридически стъпки срещу управлението, бившият му екип нищо не каза... почти...

Просто го изпратиха до външната врата, като траурна процесия и тогава:

- Много питаш - промърмори Чък.

- Не е полезно за здравето - дочу се и откъм Бен.

- Може да останеш, ако искаш - промълви Том.

-... но ще е най-добре да заминеш - последното го каза единствената жена от екипа, сладката и пухкава Ем, която точно в тази момент единствена го гледаше в очите, но в погледа й нямаше и следа от сълзи. Там имаше присъда!...

Сам Шелдън чу как вратата се затваря с тихо скърцане след него.

Този град бе тежко болен...

*** 

Но това бе неговият град!

08.05.2025.

___

/Край/

_____