Руса, гола и беззащитна
Видът на голата, русокоса жена, изскочила сякаш от нищото, почти успя да го изненада. Само секунда по-късно вече бе ударил спирачката и още преди колата да спре, отваряше вратата.
- Помогнете ми, о, Боже. Приятеля ми, той... мъртъв е... Мъртъв е, мъртъв е - в гласът отекваха истерични нотки, а покритите и с кръв ръце нервно се тресяха. Явно само адреналина пречеше на това, да се срине напълно физически и психически...
- Какво е станало, госпожо? - тонът му имаше оттенък на загриженост и съчувствие, а в същото време очите му скришом разучаваха мрачната гора от двете страни на планинския път.
- Той е там, там е - треперещата и червена ръка се хвана за неговата - Моля ви, господине, може би е още жив... Правихме любов, когато дървото падна върху него. Господи, Майкъл пое удара, а аз едва изпълзях изпод него, а клонът, клонът, изскочи през гърдите му и опря в моето гърло... О, Боже - и в този момент тя почти рухна върху него, но в същото време ръката и го теглеше към лявата страна на пътя.
Той въздъхна и си помисли: "Много лош късмет си извадила, бейби... А знаеш ли, че нещастието никога не идва само..."
Подобно на две сенки двамата сякаш се стопиха в мрака на гората, а той отново я огледа - Горката, колко беззащитна изглеждаше в русата си голота..
Тогава тя с писък се откъсна от него, изтича около двадесетина метра и рухна пред нещо, което имаше вид на надгробна могила.
Разбирайки, че това е епицентъра на събитията, мъжът с умерена крачка се насочи натам. Мина покрай голото и тяло, и любопитно клекна до сгромолясалото се дърво. Нещо белееше под него, но мигновено инстинкта му подсказа, че има нещо гнило...
И в този момент осъзна, че същото се отнасяше и за голата, русокоса красавица. Просто липсваше дълбокият и вдъхновяващ аромат на кръв...
Хищникът в него се задейства, но още преди бръснача да погали гърлото му, осъзна че вече е много късно...
В миговете живот, които му оставяха, той наблюдаваше сякаш отстрани, как същото острие в странна пародия на игра, се разхождаше по скъпите му дрехи, оставяйки червени дири след себе си.
Мисълта с която се сбогува с този свят бе пълна с ирония:
" Познах за лошият късмет, но сбърках леко адреса..."
Голата жена, в която вече нямаше и следа от беззащитност, продължи ритуала си, усъвършенстван от годините опит... Тази скулптура, над която в момента работеше, щеше да бъде поредната крачка към така желания от нея шедьовър...
*****
Телефонът до главата и звънеше с тревожен и дразнещ звук. Петнадесет минути след проведения разговор, вече се качваше на полицайката кола и отиваше към поредното местопрестъпление. Мълчанието на ченгето до нея само по себе си, казваше всичко...
Когато два часа по-късно беше на мястото, ятото журналисти вече щракаше с камерите си, и задъхано искаше информация. Където има труп, винаги се появяваха и лешоядите...
Очите и ги огледаха с ледени презрение, игнорира всичките въпроси и прескачайки лентата, се насочи към местопрестъплението.
Мъртвият мъж представляваше нещо като снимка от ада - Корема зееше разпорен, а одраното лице, заемаше мястото, където доскоро бе туптяло неговото сърце...
- Гнусна работа - изплю се злобно един от специалистите по терен - Не ни стига, че вчера Брадвата е отвлякъл нова жертва, а и Змията да вземе да ни стовари това... Шибан късмет, имаме си двама серийни убийци, и то, мъж и жена... Дали не са и семейство, все пак?
Тази версия отдавна се въртеше не само в полицейските глави, но и от всички жадни за кръв и сензации медии.
Тя го погледна, сви раменете си, и влезе в ролята си на съдебен медик. Работа, за която мнозина твърдяха, че не е за жени, но дори и те, когато се срещнеха с професионализма и, се съгласяваха, че всяко правило си има изключения.
Няколко часа по-късно, приключвайки със задълженията си, тя си помисли има ли смисъл да присъства, при рутинното преглеждане на колата... Въздъхвайки, все пак прецени, че може би нямаше да е лошо да го направи.
Стандартната процедура изведнъж обаче бе разрушена от изненадан вик, когато един от полицаите отвори заключения багажник...
Минути след това, пишейки едва първата цигара за деня, тя тихо промълви:
- Е, ако са били семейство, явно са имали семеен скандал - в същото време пред очите и отново се появи образът на голото тяло от багажника, притиснало в ръцете си една оцъклена от изумление глава, както и брадвата, която акуратно лежеше до тях...
Ръката и неволно се заигра с русата и коса. Точно в този миг съгледа червеното петно от боя, на лакътя. Неволна гримаса на неудоволствие премина през красивото и лице.
Започваше да става небрежна, а това което знаеше на сто процента бе, че точно отпускането и прекалената самоувереност, често бяха причините за залавянето на мнозина мислещи се за недосегаеми...
А тя едва сега започваше - Имаше много да се усъвършенства, докато извае идеалната статуя...
*****
Следва продължение...
02.06.2017.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не коментирам този жанр, защото не си падам по него, а и рядко намирам нещо написано по елегантен начин и да ми хареса. Разказът до тук ми хареса! Ще следя!
-
Ще има ли аутопсия🤔
-
Благодаря и на теб, Ангелче. И не се плаши толкова.
То, русите, принципно са си опасни, тази само малко повечко от средностатистичните... -
Всъщност в реала и аз съм уволняван няколко пъти заради изявяване на позиции, неудобни така да се каже. Така, че тук те разбирам.
Във виртуала гледам да съм по-тактичен, но отвреме на време и тук се случват "инциденти".
Но това си е отделна тема.
Уважавам това ти качество!
Благодаря още веднъж и пожелавам хубава вечер. -
mislitel, винаги казвам, каквото мисля. За това са ме обявявали за подмазвач, подлизурко, когато съм се изказвал положително и са ме уволнявали, когато правилно съм скачал на дребни, елементарни същества на някакви по-високи постове.
Твоето ми хареса и го казах. Ако нещо не ми хареса, пак ще го кажа. -
Ники, удоволствие е да те видя сред коментиралите.
Безжичен, рядко пишеш положителен коментар, затова за мен е чест твоя такъв тук. А доколкото за забележката, ще гледам да се съобразявам занапред.
Благодаря ви. -
Много добре разказваш и "нагнетяваш" историята. И това много ми харесва. Все пак разказът е история, а ти я пресъздаваш. Браво!
Имам и малка забележка: Има начини да се пише ударено "и" и в този сайт. -
Ми, заразно е, а и те, адаш, отдавна са ми вдъхновение.
Е, радвам се и теб да видя в залата, Костадине.
Благодаря и на двамата. -
Много интересно започва,и аз се нареждам на опашката от чакащи.Поздрав Георги.
-
Ей, мина и ти по блондинките.
А сега? -
Благодаря, Пепи, ще се старая и нататък да е така.
-
Интригуващо! И най-интересното е, че се преплитат различни нива на сетивност, съзнание и подсъзнание!
Поздрав! -
Марианче, Надежда, всъщност творбата бе в този си вид, но когато публикувах, получих няколко молби да доразвия историята. Та, обещах.
И сега, като публикувах и тук, ще се захвана с това.
Благодаря ви, и се надявам да следите и бъдещите части с интерес. -
Интересно начало. Ще следя.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дано задържа и занапред интереса ти към историята, Ина.
Благодаря за коментарите, момичета.