Руса, гола и беззащитна

 Видът на голата, русокоса жена, изскочила сякаш от нищото, почти успя да го изненада. Само секунда по-късно вече бе ударил спирачката и още преди колата да спре, отваряше вратата.

- Помогнете ми, о, Боже. Приятеля ми, той... мъртъв е... Мъртъв е, мъртъв е - в гласът отекваха истерични нотки, а покритите и с кръв ръце нервно се тресяха. Явно само адреналина пречеше на това, да се срине напълно физически и психически...
- Какво е станало, госпожо? - тонът му имаше оттенък на загриженост и съчувствие​, а в същото време очите му скришом разучаваха мрачната гора от двете страни на планинския път.
- Той е там, там е - треперещата и червена ръка се хвана за неговата - Моля ви, господине, може би е още жив... Правихме любов, когато дървото падна върху него. Господи, Майкъл пое удара, а аз едва изпълзях изпод него, а клонът, клонът, изскочи през гърдите му и опря в моето гърло... О, Боже - и в този момент тя почти рухна върху него, но в същото време ръката и го теглеше към лявата страна на пътя.
 Той въздъхна и си помисли: "Много лош късмет си извадила, бейби... А знаеш ли, че нещастието никога не идва само..."
 Подобно на две сенки двамата сякаш се стопиха в мрака на гората, а той отново я огледа - Горката, колко беззащитна изглеждаше в русата си голота.. 
 Тогава тя с писък се откъсна от него, изтича около двадесетина метра и рухна пред нещо, което имаше вид на надгробна могила.
 Разбирайки, че това е епицентъра на събитията, мъжът с умерена крачка се насочи натам. Мина покрай голото и тяло, и любопитно клекна до сгромолясалото се дърво. Нещо белееше под него, но мигновено инстинкта му подсказа, че има нещо гнило...
 И в този момент осъзна, че същото се отнасяше и за голата, русокоса красавица. Просто липсваше дълбокият и вдъхновяващ аромат на кръв...
 Хищникът в него се задейства, но още преди ​бръснача да погали гърлото му, осъзна че вече е много късно...
 В миговете живот, които му оставяха, той наблюдаваше сякаш отстрани, как същото острие в странна пародия на игра, се разхождаше по скъпите му дрехи, оставяйки червени дири след себе си.
 Мисълта с която се сбогува с този свят бе пълна с ирония:
 " Познах за лошият късмет, но сбърках леко адреса..."
 Голата жена, в която вече нямаше и следа от беззащитност, продължи ритуала си, усъвършенстван от годините опит... Тази скулптура, над която в момента работеше, щеше да бъде поредната крачка към така желания от нея шедьовър...

       *****

 Телефонът до главата и звънеше с тревожен и дразнещ звук. Петнадесет минути след проведения разговор, вече се качваше на полицайката кола и отиваше към поредното местопрестъпление. Мълчанието на ченгето до нея само по себе си, казваше всичко...
 Когато два часа по-късно беше на мястото, ятото журналисти вече щракаше с камерите си, и задъхано искаше информация. Където има труп, винаги се появяваха и лешоядите...
 Очите и ги огледаха с ледени презрение, игнорира всичките въпроси и прескачайки лентата, се насочи към местопрестъплението.
 Мъртвият мъж представляваше нещо като снимка от ада - Корема зееше разпорен, а одраното лице, заемаше мястото, където доскоро бе туптяло неговото сърце...
- Гнусна работа - изплю се злобно един от специалистите по терен - Не ни стига, че вчера Брадвата е отвлякъл нова жертва, а и Змията да вземе да ни стовари това... Шибан късмет, имаме си двама серийни убийци, и то, мъж и жена... Дали не са и семейство, все пак?
 Тази версия отдавна се въртеше не само в полицейските глави, но и от всички жадни за кръв и сензации медии.
 Тя го погледна, сви раменете си, и влезе в ролята си на съдебен медик​. Работа, за която мнозина твърдяха, че не е за жени, но дори и те, когато се срещнеха с професионализма и, се съгласяваха, че всяко правило си има изключения.
 Няколко часа по-късно, приключвайки със задълженията си, тя си помисли има ли смисъл да присъства, при рутинното преглеждане на колата... Въздъхвайки, все пак прецени, че може би нямаше да е лошо да го направи.
 Стандартната процедура изведнъж обаче​ бе разрушена от изненадан вик, когато един от полицаите​ отвори заключения багажник...
 Минути след това, пишейки едва първата цигара за деня, тя тихо промълви:
- Е, ако са били семейство, явно са имали семеен скандал - в същото време пред очите и отново се появи образът на голото тяло от багажника, притиснало в ръцете си една оцъклена от изумление глава, както и брадвата, която акуратно лежеше до тях...
 Ръката и неволно се заигра с русата и коса. Точно в този миг съгледа червеното петно от боя, на лакътя. Неволна гримаса на неудоволствие премина през красивото и лице. 
 Започваше да става небрежна, а това което знаеше на сто процента бе, че точно отпускането и прекалената самоувереност, често бяха причините за залавянето​ на мнозина мислещи се за недосегаеми...
 А тя едва сега започваше - Имаше много да се усъвършенства, докато извае идеалната статуя...

    *****

Следва продължение...

02.06.2017.

Георги Каменов