23.03.2006 г., 19:21

С какво парите даряват човека...

2.2K 0 0
1 мин за четене

И ето поредния ден,в който излязох с приятели. Идеята беше да се видим,да поговорим и да си искараме страхотно.Времето,обаче, не позволяваше каране на скейт,играене на хек  или най-обикновенни разходки в парка...Нявън валеше като изведро и се наложи да се покрием в някое заведение на сухо и топло.

            Седнахме и всички си поръчаха,аз обаче не бях излязал с тази нагласа и ето че думите “за мен нищо,благодаря” се изнизаха от устата ми.Като че ли направих фатална грешка. Сервитьорката ме изгледа на криво,изражението и крещеше “Не може така!!!”. Едно от момчетата се размърда и промълви “Дълго с бита и за него”. Тя се усмихна ехидно и тръгна към бара. Стана ми неловко и срамно от това че не разполагах с пари,топла вълна заля цялото ми тяло и усетих как кръвта нахлува в главата ми и се изчервявам... “господи каква неловка ситуация”,помислих си и в този момент усетих как някой ме потупва по рамото. На среща ми седеше Андо-момчето поръчало ми кафе. Той се засмя и тръгна да ми обяснява,че се случват и такива неща,но не бива да си развалям настроението заради това. В крайна сметка тези пари не ми даряваха нищо друго освен едно тъпо,горчиво кафе,кафе което ще изпия и забравя,кафе което не може да ме накара да се усмихна и забавлявам...

            Парите...те изграждат само външната ни черупка.Дават ни възможност да учим,да се храним,да изглеждаме като връстниците си,но не правят човека,не ни купуват любов,нито приятели,не ни радват така както усмивката на детето ни...

            Парите не ни даряват с по-добър живот,а само възможност да изживеем този!Същия!Нашия!Но така,както ние си го направим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...