С вкус на сълзи
Част първа.
На А. и М. с най-искрени чувства
В един дълъг миг те само се гледаха. Октомврийският дъжд вече няколко часа барабанеше по предното стъкло с невидимите си пръсти. Тя въздъхна:
- Обичам те.
Думите ù пронизаха мрака, настанил се помежду им и осветиха празното пространство със своята неясна, магическа сила. Той се извърна към нея и впери поглед в очите ù - два блестящи кехлибара, тъжни и разтревожени. Протегна ръка и успокоително я погали с върха на пръстите си.
- Може би ме обичаш твърде много - усмихна ù се в тъмнината. - А може би просто не те заслужавам.
- Не - един измъчен стон отчаяно се вкопчи в думите му, да ги спре, преди да са изречени. - Не, ти не разбираш. Ти си всичко, което имам. Всичко, което искам. Не си отивай, моля те.
- Съжалявам. Всичко свърши. - Металната нотка в гласа му я изплаши и тя се сви в палтото си като настръхнало врабче. Две сълзи, тежки и солени, заплашваха да се излеят от очите ù. Мълчание. Тя впери поглед в мрака някъде далеч и ...