Сам
Видя го на спирката. Висок, слаб и леко хърбав. Беше превит на две от студ. Обличаше се спортно, с износени дрехи, които не топлеха. Ръцете му трепереха и допушваше старателно поредната цигара. Беше мълчалив. Личеше си, че не е в настроение. Тя не го попита нищо. Наблюдаваше и чакаше.
- Тази сутрин не съм на кеф. Скарах се с приятелката си. Ударих й два-три шамара.
- Защо? – попита изненадана. Опита се да звучи спокойно. Все пак й споделяше.
- Защото го заслужава. Ще ми се прави на интересна. Пише си с един от фейса. Аз й казвам „Спри! Не му отговаряй!”, а тя продължава.
- Да не ти изневерява?
- Ами, няма такова нещо. Знае какъв съм. Не би посмяла, защото я страх от мен. – после се засмя самодоволно.
- Тогава защо я биеш? Ами ако след време имаш дъщеря и някой мъж й посегне? Как ще се почувстваш?
- Ще го пребия. Няма право да я докосва.
- Видя, ли? А ти сега какво правиш? Същото. Да знаеш, живота ще ти го върне. Помни ми думите. – неусетно повиши тон.
- Е, ти сега какво? Кълнеш ли ме? - загледа я упорито.
Тя потръпна. Не искаше да го ядосва.
- Не, разбира се. Опитвам се да те предупредя. И аз преди не вярвах, но всяка постъпка се наказва.
- Спокойно, ще се сдобрим. Ще видиш. – изведнъж се усмихна успокояващо. Дори я погледна добродушно.
Засякоха се след няколко дни отново на спирката. Беше умислен и тъжен. Поговориха си, за да убият времето. Между другото й спомена: - Разделих се с приятелката ми. Сега съм сам.
Тя кимна разбиращо. Очакваше го.
- Може би е за добро. Така ще си направиш изводите как да се държиш. – опита се да звучи успокояващо.
Той мълчеше. Тя също. Беше й трудно да му съчувства и да се преструва. Някои хора трябваше да са сами.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво разказан случай, взет от живия живот, хареса ми!
-
Роси, разбрала си ме и ти благодаря.🙂
-
В последното изречение се крие много истина. Жалко, че в живота невинаги става така. Поздравления, Катя!
-
Съгласна съм с теб, Блу. Едва ли ще се промени щом мисли, че с шамари ще оправи нещата.
-
Такива като героя ти, според мен изводи не правят. И аз не мога да му съчувствам.
-
Благодаря ти, Георги.🙂
-
Кратко, стегнато, интелигентно...
-
Скоро един подпийнал веселяк ме разсмя в автобуса. Накара ме да се замисля за някои неща от живота. Харесах го и написах разказ.
Често хората споделят, за да се разтварят или да получат съвет. Трябва да си помагаме, изслушваме. Нищо, че понякога са непознати. Така живота ни ще е по-лесен. -
Ив... ти да не чакаш на някоя галактическа спирка?
Дано не провеждаш и разговори с извънземни. -
Редовно вися по спирките, тъпча се в автобусите и трупам материал за писане.🙂
Пепи, този направо плаче да му посветиш разказче.😊 -
Сигурно е така, от студент не съм висял по спирки. Ама тогава всички се гледаха лошо, мълчаха и псуваха на ум автобусите и целия гаден град.
-
Последно един господин ми обясни защо не носи маска, за световната конспирация и простия българин
-
Ви, нямаш си на идея какви емоционални разговори се провеждат на спирката, особено ако закъснява автобуса. Създават се приятелства, обсъждат се клюките, лични проблеми. Който има кола може и да не ми повярва.
-
Катя, някак странно ми звучи началото и целият разговор.
Двама забързани хора в делника, които си говорят за твърде лични неща. -
Наде, за съжаление си напълно права. Мисля, че домашното насилие е истинският Ад на земята. Благодаря ти!
Ив, и аз си мисля същото като теб. Най-гадни са фалшивите ласкателства. Изумявам се на хора, които умеят да харесват всичко и всички. Това трябва да ти идва отвътре май. Нещо като дарба.
В нета човек трябва повече да се забавлява, да споделя това което го вълнува и да не приема всичко прекалено лично. Ето стигнах до твоя извод за убиване на свободното време.Благодаря ти за разбирането. Приятна вечер!
Благодаря ти, Мария! Ако можех да променя на някой мисленето ще съм много доволна, но едва ли. -
Харесах твоята снимка от живота, Катя. Винаги има такива случки, а някой трябва и да ги разказва, за да предизвика разсъждения в читателя.
-
Живота не е само любов, цветя и плюшени животинки. Колко жени, деца, старци ще наблюдават празничната суетня със свити сърца... Браво, Кате!
-
Пешо, хубаво го каза. Наистина се караме все за глупости. Понякога започвам да се хиля по средата на скандала, защото отстрани е толкова абсурдно, а ние вече сме се наели..
Благодаря ти. -
БРАВО,звучи много актуално ,.. и не се самообвинявай, че е преди празниците. Тъкмо навреме,четящи и разказващи да се помъчим да избягваме насилие и груби думи... А и най-честият случай на домашен скандал започва от нещо най-обикновенно, на което едва ли бихме обърнали внимание , ако сме честни със самите себе си
-
Ив, ами той си мисли, че тя си има друг ухажор във фейса и това е добър повод за възпитателен бой. За мен наличието на агресия е тревожното. Иначе каква е тя по характер или той слабо ме вълнуват. Ти си прав, че има повърхностни хора, но те така разбират живота и така си го живеят. Важното е да не бият или убиват..Разказът го публикувах повече импулсивно с риск да му се обърне малко внимание. По празниците се четат по-приятни неща.
От опит знам, че за да си известен в един сайт трябва да създадеш приятелства и да публикуваш по-често. Минала съм по този път и знам "правилата".
Поздрави! -
Миг, импулсът ми дойде от безразличието на обществото, липсата на справедливост и правосъдие. А и ми се видя сайта доста позитивен и розов и викам, чакай да лепна и една по-реалистична публикация като черна точка. Иначе си прав. Обменяме енергии и мисли и така показваме не само какъв е живота, но и се разкриваме и ние като хора.
Пепи, и аз като теб започнах да се уча, но да рисувам. Поизпотих се на две картини и го зарязах. Доста ми е трудно. Писането е сто пъти по-лесно. Ако пак ме хване "вдъхновението" може пак да се пробвам. -
И се учим Аз например уча стихотворните стъпки, почнах по азбуката отзад напред. Засега съм на Ямб, вече научих Ям, и я затвърждавам, преди цяла да усвоя и - некст - продължавам
-
Катя ти може и да не осъзнаваш от къде е дошъл импулса за написването и публикуването на този разказ, но всичко и всички сме свързани! Като ти казах твоите разкази за като полъха от маха на крило от пеперуда имах напредвид , че има моменти точно този полъх е достатъчен за съзнанието на някой читател за решаването на някаква дилема. Невероятно но факт! Чрез писането и четенето на творби ние обменяме информация и енергия и така участваме във всички нюанси от кръговрата на Божественият пъзел! Искрена усмивка и ароматно следобедно кафе! Хайде време е!
-
Пепи, напълно си права. Едни ще посрещнат празниците с радост и смях, а други със страх или тъга. Живот - шарен, но винаги имаме избор.
Поздрави! -
Тука проблемът опира и до виртуалната изневяра. Ревност и гняв са най-честите причини в домашното насилие. АЯко жените не бяхме по-слаби физически, колко мъже щяха да бъдат бити и пребити!
По празниците дори се повишава броят, защото депресиите и алкохолът взимат връх. Точно време си е за такива писания, повечето се крият зад усмивки и благопожелания, тн. фалшив позитивизъм -
Малко съжалявам, че го публикувах, защото идват празници, но мисля, че е актуално. Почти всеки ден чета новина за домашно насилие. Написано е по действителен случай.
Благодаря ти, Миг. 🙂 -
Катяяя с прочитането на всяка твоя творба душата на читателя е в "бурята" от "Ефекта на пеперудата".!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти. 🙂