Само миг
Слизаше много внимателно по стълбите. Кръстът я болеше и тя се подпираше с облекчение на перилата. Искаше да тича, да полети, да почувства някогашната лудост на младостта, но не можеше. Въпреки това сърцето й пърхаше развълнувано като птиче вкусило внезапно свобода.
Беше обула черен класически панталон контрастиращ на бял, ръчно плетен пуловер. Косата й бе вързана на небрежен кок с малка златиста шнола. Не обичаше грим и за компенсация ухаеше на парфюм от рози. Прекалено бавно се приготвяше и вече бе закъсняла за забавата.
Долови нежна, романтична музика. Мелодията събуди в нея нещо отдавна потъпкано и скрито. Движенията й станаха още по-сковани, но вече от притеснение. Седна на единствения свободен стол в дъното на залата. Само за миг се преобрази в сива, безлична жена като част от мебелировката.
Усети, че никой не я забелязва и постепенно се успокои. Огледа всички спокойно и съзря познати и не до там приятни лица. Някой от тях танцуваха с партньори, други на групички обсъждаха нещо развълнувано, трети с клюкарско любопитство наблюдаваха поклащащите се на дансинга.
Залата беше обикновена, просторна, изпълнена с най-различни звуци и аромати. Долавяше се острия мирис на пържена риба сервирана преди това за вечеря в столовата и шумът на кафе-машината сложена за самообслужване. През музикалните паузи се дочуваха капките на усилващият се дъжд барабанящ по стъклата.
Всичко наоколо пулсираше, трептеше, живееше в собствен ритъм. За един миг се превърна в част от този забравен за нея свят от смях, флирт и радостен глъч. Просълзи се. През капките в очите й всичко се размаза и придоби очертанията на нещо нереално, илюзията за сън.
- Може ли, един танц? - внезапно я стресна мъжки глас. Първата й мисъл беше да му откаже, но после го погледна открито в очите. Една ръка докосна нейната и тя се усмихна нерешително. Позна го. Често се засичаха при процедурите си в санаториума. Изправи се бавно в очакване на болката. Обзе я паника да не изгуби равновесие, но усети как я обгърна внимателно през кръста. Помогна й да се придвижат до дансинга. Музиката и танцът не бяха нищо особено, но за нея беше не сънувано вълшебство. Мелодията звучеше божествено, а тя се чувстваше като принцеса на пищен бал. Болката бе мистериозно изчезнала, пристъпваше млада, бяла и щастлива. Онова потъпканото в нея се беше събудило и изведнъж си спомни, че някога беше обичала...
Само миг.
После той й помогна да седне на мястото си. Тя отново се преобрази в обикновена, сива жена. Магията беше отлетяла.
След няколко дни приключи престоят й в санаториума. Напусна го със смесени чувства.
Сутринта с мъка приготви багажа си. Нямаше силата да се качи в автобуса.
- Помогнете на възрастната жена. - извика някой от седналите навътре пътници. Останалите се размърдаха нервно.
Шофьорът намусен стана да й помогне. После укорително каза:
- На вашите години не е безопасно да пътувате сама. А щом сте болна трябва да имате придружител.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
