7.07.2010 г., 23:27

Само още малко, преди да пораснеш

1.2K 0 4
1 мин за четене

- Сашко, прибирай се-е-е-е!
- Още малко-о-о-о!
Трябва да извикам още веднъж, но не мога. Това "Още малко-о-о-о!", извикано от Сашко, е същото "Още малко-о-о-о!" от моето детство, което виках аз на майка...
... Тя пък викаше: "Пепче, прибирай се-е-е-е!" И аз потъвах в дън земя от срам и позор. Заради това лигаво "Пепче". Майко, майко! Колко пъти ù казвах да не вика "Пепче!". Обаче, не - Пепче, та Пепче! Момчетиите от махалата, хищни за подигравки, чуеха ли нейния вик, повтаряха като ехо: "Пепче-е-е-е!" Срааааааааааам! Не просто потъвах, а прокопавах тунел до центъра на Земята, до отсрещната страна, намираща се под нас - някъде в Китай. Където сигурно и китайците щяха да извикат със същата ирония по мен: "Пепче-е-е-е!"...
... Но имаше и по-тежки случаи от мойто "Пепче-е-е-е!". На едно от съседчетата майка му го викаше с глас, който звучеше задгробно зловещо, като от английски филм на ужасите: "Пламене-е-е-е!" От този повик глутницата освирепяваше и възторжено ревеше в хор по горкия Пламен: "Пламене-е-е-е!" Май и Пламен копаеше заедно с мен тунел до Китай заради майка си...
... Обаче класиката беше вуйчото на Любомир, който имаше навик като говори, да изпуска първата буква от всяка дума. А освен това изговаряше буквата "р" по начин, напомнящ гъргорене на дизелов двигател при запалване през зимата. Така се получаваше следното: "ЮбумиГГГГре-е-е-е!" Малииии! Това направо ни покосяваше като картечница атака на кавалерия. Особено "у"- то, вместо "о"- ЮбУмир!...
... Боже, колко беше хубаво! И може би неслучайно всички отговаряхме по един и същи начин: "Още малко-о-о-о-!" Така, както отговаря сега и Сашко. Да, сега разбирам защо всички отговаряхме и отговаряме по този начин. Защото всеки би дал всичко, само за да отложи с "Още малко" порастването и безвъзвратната раздяла с романтиката на детството. Защото на всеки му се иска да бъде "Още малко!", съвсем за малко дете, играещо на улицата, което не иска да се прибира в света на възрастните...
... "Сашко, прибирай се-е-е-е!" "Още малко-о-о-о!"
Добре, само още малко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...