Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Той стоеше и я гледаше с един празен поглед. Тя стоеше, гледаше го и в очите ú не се четеше нищо. Те знаеха как ще завърши тази вечер и следващата, а може би нямаше да има следваща. Щяха да правят за пореден път безличен секс, но никога любов, щяха да задоволят всичките си плътски нужди, но никога изранените си души. За пореден път щяха да играят в онзи техен фарс, чийто сценарий познаваха до болка. Щяха да си кажат всички онези заучени реплики, да си разменят всички ония заучени ласки, щяха да изиграят перфектно ролите си. Нямаше да си подаряват дълбоки чувства, нито обещания за вярност, нито цветни мечти за двама. Сутринта тя щеше да стане, да облече късата си черна рокля и да си тръгне, без да се обръща назад, без мили погледи, без хладни прегръдки и въздишки на раздяла. Едва ли щеше да се върне в това легло попило толкова потни ласки, а може би щеше. Едва ли някога отново щеше да вкуси аромата на този младеж, чието лице едва помнеше, а може би гърдите ú още хиляди пъти щяха да попият целувките му. И той, и тя знаеха, че не ги свързва нищо, освен безцелното им съществуване. Те знаеха, че никога повече няма да бъдат истински живи, че никога повече няма да чувстват, затова тази нощ щяха да правят секс, сякаш нямаше да има утре.
© Амбър Всички права запазени