( Из тракийския фолклор )
Всичко в теб е хубаво, Искра Делигьозова! Сърцето ме заболява, като те погледна, искрице моя.
Такава съм, хубава съм, соколе. Затуй съм хубава, защото като звезда в небето ме гледаш и не можеш в ръце да ме вземеш. Затуй съм искрица, соколе – да светя и да огрявам.
Смили се, искрице хубава, двете ми длани ела да стоплиш!
В твоите длани, соколе, искрата ще угасне. Не в мъжки длани ще бъда – дланите са твърди и груби.Само в сърце мога да вляза. Че сърцето е меко и нежно. Сърцето е крехко и слабо. Там огън мога да запаля.Нали затуй съм искрица – не да загасна безследно, а в буен огън да се превърна.Защо ти е, соколе, искри да загасваш? Дай си сърцето, мили, огън да стъкна! Двама с теб да горим. Нали те боли сърцето – пусто опустяло – нека гори, изгаря!
Как ще те обичам, мила, сърцето ми на пепел ако стане? Ела в дланите ми, искрице, да ти се порадвам!Сърцето нека боли, но да е здраво.
Искри да гасиш искаш, от пламък се страхуваш. Не си за Делигьозова Искра. Върви в полето събирай светулки!
Хвала на бог, че те има! Ела при мене, искрице, заедно да изгаснем!
Проклет да е бог, че ме има! При тебе аз ако дойда – ще дойда, за да гориме.
Бяла магьоснице моя! Ето сърцето ми, мила! Нека на пепел да стане! Мене сърце ми не трябва – сърце си давам за Делигьозова Искра!
Делигьоз – лудоок, с луди очи
© Костадин Костадинов Всички права запазени