22.11.2011 г., 21:19

Самодива

1.2K 0 2
1 мин за четене

( Из тракийския фолклор )

 

 

  •  
    •  
      •  
        • Всичко в теб е хубаво, Искра Делигьозова! Сърцето ме заболява, като те погледна, искрице моя.

        • Такава съм, хубава съм, соколе. Затуй съм хубава, защото като звезда в небето ме гледаш и не можеш в ръце да ме вземеш. Затуй съм искрица, соколе – да светя и да огрявам.

        • Смили се, искрице хубава, двете ми длани ела да стоплиш!

        • В твоите длани, соколе, искрата ще угасне. Не в мъжки длани ще бъда – дланите са твърди и груби.Само в сърце мога да вляза. Че сърцето е меко и нежно. Сърцето е крехко и слабо. Там огън мога да запаля.Нали затуй съм искрица – не да загасна безследно, а в буен огън да се превърна.Защо ти е, соколе, искри да загасваш? Дай си сърцето, мили, огън да стъкна! Двама с теб да горим. Нали те боли сърцето – пусто опустяло – нека гори, изгаря!

        • Как ще те обичам, мила, сърцето ми на пепел ако стане? Ела в дланите ми, искрице, да ти се порадвам!Сърцето нека боли, но да е здраво.

        • Искри да гасиш искаш, от пламък се страхуваш. Не си за Делигьозова Искра. Върви в полето събирай светулки!

        • Хвала на бог, че те има! Ела при мене, искрице, заедно да изгаснем!

        • Проклет да е бог, че ме има! При тебе аз ако дойда – ще дойда, за да гориме.

        • Бяла магьоснице моя! Ето сърцето ми, мила! Нека на пепел да стане! Мене сърце ми не трябва – сърце си давам за Делигьозова Искра!

 

Делигьоз – лудоок, с луди очи

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...