Самота 4

                    Тя се засмя радушно, белите й зъбки ослепително засвяткаха.

- Добре, договорихме се, ето ви адреса, квартала, телефонен номер, заповядайте в събота в 10 часа да се запознаете с градината ни.

Поех подаденото ми  листче с трепереща ръка и благодарих за доверието.

Споделих с бай Теньо.

- Редно е да кажа и на другите , нали бай Теньо, все пак живеем заедно

- Да, прав си, а едва ли някой ще ти завиди, ти си по-млад, по-оправен и никого не изместваш от работа. Всеки работи неговата си работа, а това че са се спряли на теб, ние само можем да се гордеем, че си един от нас.

И наистина посрещнаха радостно новината.

- Ако ти трябва помощ викай, ей така само да ти помагаме, че ни засърбяха ръцете за земеделска работа. Браво на теб, оправно момче.

На следващия ден поразпитах къде е този квартал, с какво мога да отида и след работа бях на проучване, така да се каже. Намерих адреса, огромна къща, зад нея огромни борове, зеленина, все едно си на Чам кория. Белотата на къщата грееше на зеления фон. Масивна желязна врата, масивна желязна ограда. Не се застоях повече за да не будя съмнение.

Събота сутрин, с преметната раничка, погледнах часовника в мобилния си,... една минута до 10 часа

Разнесоха се ударите на кварталния часовник,..8,9, 10, вече натисках звънеца на пътната врата.

- Кои е - дежурният въпрос

- Петро,... кирия Димитриду, говорехме с вас за събота в 10 часа...

Недовърших, електроспусъка прищрака и вратата се отвори, прекрачих в двора, вратата зад мен се затвори. '' В плен съм'', усмихнах се на глупавата си помисъл, висока ограда, заключена врата, трябва да си пиле за да прехвръкнеш.

Посрещна ме кирия Димитриду, висока, стройна, в цял ръст, в прилепнали кафяви джинси, бежова туника, усмихната и лъчезарна.

Ето, и тя е със служебна строга маска на работата си, но така и трябва, така се управлява собствен бизнес, трябва да се вдъхва респект сред подчинените.

- Димитрий, Петро е тук, да му покажем какво искаме.

На вратата се показа елегантен мъж, гладко избръснат, късо подстриган, в шарена риза и дънки.

- Здравей Петро, радвам се да те вида - дружелюбно каза той - Малко позанемарихме градинката, иначе  ние сами се грижим за нея, но напоследък работата ни дойде в повече.

Предвидливо бях купил тетрадка и химикалка, мога ли да  запомня всичко и после да ме корят.

Двамата се спогледаха изненадано.

Записвах, от развалената арка с жасмина до сухите клони на цитрусите, от автоматичната поливна система до поливането на розите, обрасли сега с треволяци, белосване на плътната ограда, кастрене на лингустрата и т.н. и т.н.

- Ние в петък заминаваме за Брюксел за три седмици,  ще ти дадем ключ за пътната врата.

- А имате ли някакви инструменти, все пак нали сами сте се грижили за градината - попитах плахо

- Да, уместен въпрос, Димитрий, ключа за присройката е на вратата  нали, да му ги покажем

Вътре не е подредено като аптека, поразхвърляно едно връз друго, четки, кофи, инвентар, машинки, косачка, резачки.

- Ако ми позволите утре да започна от тук, да прегледам работещи и неработещи, да ги постегна, ще прегледам и поливната система, може би трябва нови батерийки или съединения

Изглежда останаха доволни от предложението ми.

                Докладвах вечерта за състоянието на градината, и ако си спазват обещанието, следващите събота и неделя са на мое разполужение и черпя по три сувлакита и два Амстела в събота вечер.

В неделя в 9 часа бях пред пристройката с инструменти, тюю, крушката изгоряла. Тихичко прегледах мотики, лопати, грапи, търнокопи. Намерих лозарски ножици и чувал, започвам от розите. Орязах сухи клонки и цветове, оформих дупките за поливане, окопах тревата.Открих и другия таймер , смених батерията, капчиците закапаха в корените на розите и подредените циклами по стълбите.

Скоро замириса на свежест... Охо, то станало 12 и 30. Притъпках чувалите с листа, трева и ги изнесох вън. Измих със силна струя каменната пътека. Ами това ще е за днес. Прибрах четки, метли, заключих. Правих всичко точно и методично, може би от някъде да ме наблюдават скришом, но и така съвестно тряба да се работи. Вероятно е станало 14 часа, как да погледна мобилния си. Наведох се, все едно мобилния е паднал от джоба ми, вдигнах го 14 часа без 5 минути. и започнах старателно да го бърша в ризата си, нарамих раничката си и към пътната врата..

- Петро свърши ли - гласът на Димитрий по домофона.

- Да  господине, свърших заплануваното от вчера

- Почакай да ти платя.

Излезе все така изискан, държащ банкнота от 50 евро

- Заповядай

- Но аз работих от 10 до 14 часа, нямам да ви върна - тихо казах

- Не бъди толкова скромен, дойде в 9 часа, а сега минава  14. Отлична работа си свършил, поздравления Петро. Ние заминаваме, ще те помоля да събираш пощата ни, рекламните брошури, не искам да знаят, че отсъстваме и заключвай.

Кимнах само с глава.  

                      В събота в 8 часа отидохме четиримата, набързо разпределхме работата и започнахме. Ех, наистина с много хора работа да работиш и с много хора хляб да ядеш, и се вижда и ти спори.-

- Няма ли  някой  да предложи да починем - смеех се искрено - Хайде сядайте, взел съм  нес кафе, захар, чашки и тиропитаки, вода от чешмата, атинската вода била много полезна.

Отупахме дрехите си и насядахме в кръг, Бъркахме нескафето с някакви клечки, отхапвахме тиропита и гледахме към свършената работа. На всички ни беше леко на душата, досегът със земя, с почва ни размечтаваше...

- Дядо, бог да го прости - започна бай Теньо - Все казваше, сутрин момче, гърците чакаха с лопати, кирки, газени тенекии, да ги вземеш на работа, а гъркините на другия край чакат да ги извикат по къщите, било да калъпят тютюн, да чепкат вълна или почистват,... а сега как се обърна кебапчето, ние да им аргатуваме, така де, да им слугуваме. Ама пусти пари, кога ли не са били потребни, ха това да купим, ха онова да хапнем.

В 14 часа свършихме, тихичко изнесохме чувалите вън на тротоара. Поглеждахме всички отново със задоволство свършената работа.

- Благодаря за помоща момчета - радостно казах - Напред  към къщи, имаме сувлаки и бира, а утре някои са на Омония, други ще почистват.

Заключих вратата и към къщи.

Чистих, поливах, боядисвах с мерак все едно, че е мое. Не чувствах никаква умора

Една неделя видях на пазарчето да продават мушката, я градинката на баба, купих няколко сакции, подредих ги из тревните площи. Бях купил от разпродажба соларни светлинки и гномчета.

Заздрачаваше се. Пръскалата хвърляха живителна влага, светлинките се включиха. Миришаше отново на свежест, на трева. Бавно дъвчех изсъхналия си сандвич и се наслаждавах.

                   5-10 минути преди края на работния ден, отговорника ми съобщи.

- Кирия Димитриду, каза след работа да се качиш при нея в администрацията.

Секретарката съобщи за мен и ме въведе в кабинета.

Кирия Димитриду радушно усмихната ме посрещна.

Ох, защо не съм по-млад и да те срещна в България, бих те обичал с цялото си сърце, даже и да не си образована и на висок пост.

- Петро, очаровани сме от работата ти, Димитрий се радва като малко дете на гномчетата, снима ги и изпрати на децата в Брюксел, а аз на мушкатата и светлинките. Колко ти дължим за работата, 250 евро нали, и 50 за идеята ти. А Димитрий е особено доволен дето си подредил кореспонденцията в отделен плик, а рекламните материали в торба...Да не забравя, че сме те ангажирали за градината постоянно, задръж ключа.

Благодарих за парите и, че съм им доставил удоволствие от работата си.

А дните си вървяха монотонно, но увлечен от работата въобще не им обръщах внимание.

Запознах се с българка горе-долу с подобна съдба като моята, с тази разлика, че нямали деца. Е , малко разнообразие в сивотата. И тук ударих на камък, започна да ни поучава из квартирата, че не сме поддържали достатъчно чисто, какво било това да се пие само събота вечер и да работим като волове когато имало работа. Искала постоянно да сме заедно, тя не искала да дойде да живее тук, но аз  можело да се преместя при нея, тъкмо ще си поделяме наема и другите разходи.

Зръън, зръън, предупредителния звънец, значи ти не търсиш мен като другар и приятел, а да си поделяме наема, ами утре ако въведеш '' такса сех''.

Мдаа, как съм живял преди без нея, така мога без нея и занапред. Разделихме се.

Поредното завоевание дойде с претенциите си...Не можела да се отпусме в секса си, искала да вика, да крещи, а тук било пренаселено и искала да се ианеса в самостоятелна квартира. Да, ама на мен финансово не ми е изгодно, сега плащам 200 евро наем, а иначе ще е 800 и нагоре, и то за едни превземки, да крещяла от кеф.  Хайде, бягай да крещиш другаде, и вече не я търсих

                   Бай Теньо сякаш изведнъж загуби жизненост. Взе да се оплаква в болки в гръдния кош, дишаше повърхностно, взе си болнични пет дни, лежеше само в леглото си. Бях все около него, да му приготвя нещо за ядене, топло кафе или чай.

- Шефее, шефе, чужбината дава, но чужбината и взема. Не съм добре, трябва да се пребирам докато още мърдам, и жената и децата са на това мнение. ..Трябва да се пребирам, стига ми толкова

Какво да му кажа '' стой '' или '' върви си ''.

- Бай Теньо, не мога да ти дам правилния съвет, но здравето е над всичко, пък и ти има при кого да се прибереш, жена, деца, внуци...

Той поклати тъжно глава. Направихме му скромно изпращане.

Съпроводих го до автобуса за България, с пожелания да оздравява и се върне обратно.

                   Отново останах самотен...

следва.....