Самота 7

                    Усещах върха на пръстите й да потръпват по ръката ми...

                    А кирия Мелина Димитриду не спираше с изненадите си.

- Петро, отново заминаваме за пет години на работа в Европейския парламент. Ще  сме по- близо до децата си, а ти ще продължаваш да се грижиш за къщата, градината ни.

- Съгласен съм, обаче при едно условие, пет часа са вече доста врене за работа, щом ще отсъствате, може ли по три часа и да не е в неделя, а след работно време - предложих

- Аа, ти го предложи, добре съгласна съм. Пощата ни ще носиш на Елени, а рекламните брошури, от където дошли, там отишли. Заключвай винаги и проверявай за посегателства, можеш да ползваш барбекюто и пристройката. Сега Елени ще ти плаща. Тя остава в Борда на Директорите, но Управител ще е друго лице.

След седмица вече товарех багажа им в карго-камиона, а тях изпратихме на летището.

                    Лятото бе в разгара си. Имах свободна неделя, мога да поканя Елени на море, на плаж, на таверна, за какво и за кого се стискам, я да разпусна малко тази душа .

Съгласи се охотно.

- А какво ще кажеш ако идем с мотоциклета ми.

- Петро с удоволствие, връщаш ме в тийнейджерските години - смееше се тя

- Да, ама тогава е нямало такива години, били са години на младите хора, тръгваме.

Обичайната плажна ивица с чадъри, шезлонги, много пясък и слънце. И ето всички  захвърлили връхни  дрехи, само в бански, изглеждаха  еднакви. Гледахме какво правят другите около нас, това правехме и ние. Внимателно разнасяхме по телата си сленцезащитния лосион, търкахме се нежно един друг, все едно от години сме заедно. Скачахме във водата, пръскахме се, плувахме до ограничителните шамандури и обратно, разхождахме се хванати за ръце, кой ли ни познава, пък и кого ли познаваме. Ядяхме пържени картофки със сирене с пръсти, отпивахме студена бира Амстел,

и пръстите и устните ни лъщяха, от лосиона ли е, от пърженото ли е, има ли значение, нали бяхме весели и щастливи в слънчевия ден.

Пред тях тя пъргаво скочи от мотора, свали каската

- Благодаря ти Петро, прекрасно преживяване.

- Елени, може ли да идвам да работя в двора в петък след обяд, а в събота и неделя да сме отново на морето.

Тя се усмихна, скри каската зад гърба си

- Разбира се, и без това не си давам каската.

Цяло лято мързелувахме по плажовете, не пропускахме възможността да се държим за ръце или играем във водата като малки безгрижни хлапета.

Дали и двамата имахме еднакви помисли, а се страхувахме да си признаем. Чувствах ръцете й да ме обгръщат по-силно през кръста, или гърдите й прилепени към мен.Издебна ме веднъж и ме целуна по устните. Облизах ги.

- Какво - шепнешком попита

- Солени са - отговорих тихичко

- А сега как са- попита тя и повтори по-пламенно

- Даа, сладички са,...дали са запазили вкуса си, я пак

Последва истинска нежна целувка.

Защо никой не ни аплодира,... защото на никой не му пука какво правим, а на нас ни беше забавно.

- Петро, а защо не ме поканиш някой път у вас, къде живееш

- О, много далече, чак в Егалио, на другия край на Атина, леглото ми е от два надлъжно сковани палета, баня и тоалетна са вън на двора и съседското куче  когато види непозната жена винаги джафка - казах по-сериозно

Тя ме погледна с насмешка, но нищо не продума.

             Подминах нейната улица, още две преки и спрях пред голямата пътната врата.

- Ето тук живея, останалото беше шега, ние сме почти съседи, за това идвам на гости пеша когато ме поканиш. Заповядай..

Автоматичната врата се отвори и с мотора бяхме в дворчето пред къщата.

Поогледа се, пристъпи плахо. Дали си чете на ум молитвата. Гледаше като замаяна, ту къщата, ту цветята и окосената трева, ту мен.

-  И не си споменавал даже и на шега, че сме съседи, и че преди сме се виждали из улиците и супермаркета. Ах тии, прекрасно е, да погледна ли и вътре

- Но няма да гледаш ако има разхвърляни чорапи или гащи, обещаваш ли

- Обещавам - смееше се тя - Само с едното око ще ги гледам и с половин уста ще те разнасям из квартала

- Влизай смело, аз ще отида да оправя таймера, че пак не е включил и ще изсъхне ливадата.

Нищо му нямаше, ще включи след пет минути, но да не се притеснява, че я следвам като сянка, пък и все пак тя е жена, аз мъж, ако се разбушуват нещата ни, отиде на вятъра приятелството ни.

Дойде му времето, таймерът включи и пъскалата заработиха

- Елени, къде си, не е ли задушно в къщи, да отворя врато-прозореца към верандата,... студено  фрапе или елинио кафе с бишкоти ще желаеш

Беше се разположила на дивана, с учуден поглед гледаше картините, статуетки, книгите.

- Петро и всичко това е твое и скромничиш, това ли е Егалио

Стана, застана в рамката на вратопрозореца, загледа се в дъгата образувана от пръкалата и слънцето. Вдишваше дълбоко преплетения мирис на трева, кипарис и бор. Ветрецът довя и мирис на жасмин, добавих и аромата на прясно елинико кафе. Погледнах я, ноздрите й бяха разширени, дишаше на пресекулки, едрите й гърди ритмично се повдигаха и отпускаха.

Запази самообладание Петро. Тя не е от  пеперудите еднодневки, да се опари на уличната лампа, да изгори и да тупне на земята.

- Елени, добре ли си - промърморих и хванах нежно ръката й

- Да Петро, добре съм. Просто нещо се размечтах. Изненадана съм, семпло и уютно, и чисто...Да живеем толкова близо един до друг, а да тънем в самота.

Кафето и бишкотите ни подействаха освежаващо.

- Утре сме отново на плаж, нали, а вечерта те каня у нас, но този път не в барбекюто, а горе на верандата, под звездите.

Вървяхме бавничко хванати под ръка. Дали будехме завист или насмешка у случаен минувач.

-  А ако искам утре да закуся при теб...запомних пътя и тръгваме после към плажа. Обичам палачинки за закуска, но няма да имаме време - смееше се тя - До утре, в 7 часа съм у вас.

Гореща целувка усетиха устните ми.

                  Ужас, въртях се из кухнята, каква покривка да избера най-тъпата, както винаги, червени и бели квадратчета, салфетки, чашки, прибори, масло, шунка и печени филийки

Клаксон на лека кола ме разконцентрира. Елени с леката си кола Ситроен С5.

- Ако отвориш ватата, мога да я вкарам в двора, извинявай но забравих крилата й на простора и не може да прелети през оградата - смееше се тя.

Все пак женска ръка, сръчно мажеше филийките, парче шунка за теб, за мен, резен домат, по чашка кафе. И докато се усетя, бе отсервирано, посудата измита и бръмчахме с Хондата към плана на Лиманаки. Намерихме си шезлонги, налягахме и сякаш се умълчаме или потънахме в размисли.

Разбута ни сервитьорката  с фрапето

- Бяхме задрямали ли Петро

- За другите не знам, но аз не бих задрямал в присъствието на госпожа като теб.

- И какво си мислиш тогава - засмя се тя

- Ааа, не казвам

- Ами не трябва ли да се потопим във водата, да поохладим подобни мисли - искрено се смееше тя

- Хайде, какво чакаме, да скачаме.

И хванати за ръце се хвърлихме в приятната вода.

Потопих се около нея, протегнах ръце и я опипах по бедрата, по тялото, дано не се разсърди, все пак е игра, станало е. Тя погледна де съм, потопи се под вода и ме опипа отпред, отзад, главата ѝ изскочи пред мен, наведох се и я целунах и отскочих в страни. Тя ме догони с няколко загребока на ръце, плесна с крака и се оплете в мен, почувствах приятен допир отпред...

Пръхтяхме радостни из водата от щурите си закачки.

               Облечен като подвижна реклама на ИвСенЛоран, от чорапите до бяла риза с къс ръкав, от светло сив панталон до дезодоранта, подарих ѝ гладиоли и бутилка Метакса.

- Петро, нямаше нужда, но благодаря, много мило от твоя страна. Ето това е моят уют, висок оазис, гледай половин Атина се вижда, все едно летя. Винаги дърпам тентата за да гледам звездите,... но да ти призная, не съм пътувала по Млечния път.

Разведе ме из къщата си, чистичко и подредено. Ех, друго си е грижовна женска ръка да пипне.

- Но и при теб няма натруфеност, или разни чинийки, камъчета, шишенца с пясък от нейде по света - отбелязах

- А трябва ли да ставаме роби на вещите, вещомани. Което ти е необходимо, имай него. Например, няма пиано в хола, защо ми е като не мога да свиря, виж при децата  в Брюксел има.

Пицата и бялото вино бяха великолепни и нагоре. Дъвчехме с наслада, съпроводено от звън на чаши и глътки бяло вино. Поглеждах скришом към кремавата й туника, загадъчно прикрила гръдта й, изпънатият дълъг черен панталон по бедрата й.

А времето с приятен човек сякаш галопира.

- Елени, време е а си тръгвам, утре след работа ще мина през къщата на Мелина да почистя...

Направих бръз разчет по дни, така е най-добре, защо да търсим изненади.

- Времето още е топличко и събота и неделя можем да идем на плаж, или където кажеш...Благодаря за приятната вечер.

Не посмях да я прегърна и целуна, все пак тук сме на високо и на показ. Тя радушно стисна ръката ми и заслиза пред  мен. Току пред пътната врата се обърна и ме целуна.

- И аз благодаря, Петро - наведе малко срамежливо глава.

              Есента и хладното дъждовно време връхлетяха изведнъж...

следва...