Самота 8

                     Есента и хладното и дъждовно време връхлетяха изведнъж.

                     И днес вали тихичко и кротко. Погледнах по навик през прозореца, веднъж искаме да е слънчево и топло, друг път облачно и дъждовито, е, каквото дойде според сезона.

Звънна мобилният ми

- Петро, какво правиш в това време, още е 16 часа, не искаш ли да дойдеш у нас - гласчето на Елени

- Искам, но като вали, нищо не мога да направя, проверих няма и кореспонденция в кирия Мелина

- Мдаа, това е основната причина да идваш ли

Почесах се отново там, дето не се сърби.

- Нее - смънках - Но ми е неудобно, ако с нещо си заета само да ти се пречкам, ли

- Ти го каза, винаги ми е приятно с теб, все ще измислим нещо. Как казваше, '' Споделената самота, не е самота...''

- Идвам, само да взема...

Нищо няма да вземаш, има всичко - ме прекъсна тя

Притечах се през банята, нови и чисти дрехи, чорапи. Дали така е правил Джакомо Казанова, дали е носил дълга клечка да почесва в косата любовниците си, защото къпането било ерес.

                 Дъждът продължаваше да барабани по разтворения чадър. Позвъних.

- Петро, отключвам и нагоре по стълбите, внимателно, мокри са.

Тя ме чакаше на верандата загърната в шал. Оставих чадъра, потупах с обувки.

- Елени, извинявай, така набързо,...нямам цветя, но...

И без да му мисля, я хванах през раменете, нацелувах бузките й и нежно по устните.

- Петро, това е по-хубаво от цветята - смееше се тя - Хайде влизай, вътре е топло.

Някакъв див аромат се носеше от нея.

Закачих якето си на портмантото, обувките под него и бях готов, Погледнах нея, погледнах себе си, идентично облечени, черни панталони, вълнена синя блуза, отдолу бледосиня риза, и ме досмеша, като в униформа сме.

- Сами сме се наговорили, виж как сме облечени - разсмя се и тя - Ти какво правеше Петро,... вероятно си гладен, едва ли успя да хапнеш у вас, ела да направя нещо за ядене, има червено вино.

Суетеше се до хладилника, до кухненския плот. Колко ли пъти е минавала покрай мен отвън на барбекюто или на верандата. Седях на стола като наказан и я съзерцавах...

Машинално протегнах ръка и хванах нейната. Придърпах я към коленете си и я настаних в себе си.

Никаква съпротива. Големите й очи само ме погледнаха, така и не разбрах, насърчително  или със скрит укор. Целувах оголената шийка, брадичката, галех бедрата й. Чувствах как се отпуска в мен.

Зажаднелите ни устни утоляваха жаждата си...

Ръчичката й намери пролука под фланелата и ризата, и ме галеше нежно. Изведнъж се сепна.

- Чакай малко, помни до къде сме стигнали. Ще пусна завесите или щорите, не знаеш кой от къде и защо те наблюдава.

Стана, провери дали вратата е заключена, дръпна щорите, прекоси хола, спусна завесите, с енергична стъпка се понесе по коридора.

Върна се след десетина минути, лека червенина бе избила по бузките й. Настани се  удобно в мен, провря ръка под дрехите ми.

Ръцете ми галеха топлата й нежна гръд. Оголих пъпчето,...после се показаха голите  гърди,  с настръхнали връхчета, заобиколени  от кафяво кръгче...

- Не се ли измъчваме така - шепнеше в ухото ми - Ела, ...имам спалня

Зъбките й нежно поприхашваха... ушенце, вратле, бузки.

И  както сме полураздърпани  бавничко ме поведе към спалнята си, поспирахме се за пламенна целувка, пръстите й галеха гърба , диафрагмата ми. 

Загадъчна светлина хвърляше настолната лампа. Спряхме досами леглото с отметната завивка и голяма възглавница. Измуши в едно риза и блузата ми, не закъснях и аз.

Гърдите й се полюляваха подканващо, коя да целувам по-напред...

Освободени от ципа и копчето, панталоните й се свлякоха в краката. Ослепително бели гащички криеха заветното там. Нетърпеливо смачках в краката си в едно панталон и боксерки.

Тръгнах  надолу по бедрото й с целувки и галещо, свалих чорапките й, по другото бедро се върнах нагоре,... с език  описах кръгче около пъпчето й, нежно в него, последваха настръхналите връхчета.

                  Тя ме последва, хвана го нежно с ръка, за да не й пречи, измуши чорапите ми и с нежно гризкане със зъбки  по бедрото ми се върна нагоре.

Очите ни искряха, дишахме учестено, като състезатели на финала.

Белоснежният чаршаф вече се мачкаше под телата ни. Направих местенце с един пръст под ластика на гащичките й, после другия го последва, бавничко ги засвалях. Тя се поразмърда и повдигна за да ме улесни. Сякаш часове продължи свалянето им, ... вече бяха на колената, свих едното коляно, после другото и те тръгнаха сами надолу.

Галехме в захлас голите си тела, усещахме готовността си, но не бързахме. За къде да бързаме, навън вали, а тук е така топличко и приятно.

А те сами се намериха...

Стенехме и тръпнехме усещащи, че са се намерили. Поспирахме се за секунда да им дадем почивка, а ние продължавахме да се целуваме и галим всяко друго мускулче по тялото си.

Бленувания миг ще настъпи. Усещахме се един-друг пулсациите си там долу, нямаше време за чакане и донагласа.

Избликнахме един в друг. Укротихме се за миг да не нарушаваме момента, и продължихме настъпателните си движения. Пръстите й нежно бяха впити в мен, езикът ми гъделичкаше връхчетата  на гърдите й.

Не смеехме да се отделим един от друг. Екстазът ни продължаваше.

- Петро, Петро, момчето ми- прихлипа тя - Сякаш сме на 20 години, та ни беше срам, неудобно да си признаем, че като зрели хора това е необходимост. Загубили сме толкова много.

Голите ни тела лепнеха от любов, но не им обръщахме внимание, защо да разваляме  магията.

                Придърпах завивка отгоре ни, притиснах я нежно, и уморени от любов,  сме се унесли.

Елени кротичко спеше на плещите ми, дали равномерното туптене на сърцето ми я унасяше е приятно спокойствие и й вдъхваше сигурност и доверие. Така ми се стори още по-обаятелна, с червени бузки, пухкави потръпващи устни и с едно краче върху ми.

От  колко ли време не бях изпитвал и аз такова удоволствие...

Дали другите жени с които съм бил, все бяха забързани за някъде и не изживяваха до край любовта си, или бяха като кокощките, отръска перушината си след петела, започва да кудкудяка и да рие из боклука доволна.

Нещото ми примърда. Вцепених се. Миличката така кротичко спи, а не мога ли да потърпя.

- Остави го - прошепна Елени -  И аз не спя, преструвах се , че спя, не исках да те събуждам,... но, вече искам.

Говореше тя, галеше ме, и ме надкрачи...Усещах вече топлината й.

Скоро синхронизирахме  движенията си. Гледахме се като любовни хищници, гърдите й подскачаха в такт, тялото й се извиваше като лък за стрели, тялото й трепереше.

- Петро,...Петро... искам те,... сега, сега Петро - възбудено говореше - Оох, такаа,.. топличко ми стана

                 Лежахме отново щастливи и бързо дишащи. Бавничко се успокоявахме с галене и целувки.

- Колко ли е вече часът, Петро, а кой ден сме - шепнешком попита тя - Ще успее ли любовта ни да се  възроди като Феникс от пепелта,  от жаравата, от огъня.

Погалих само голото й гръбче, таз. Какво да й отговоря.

- Денят едва ли има значение Елени, а за Феникса зависи от нас самите, кой друг  би могъл да раздуха или загаси огъня.

                 В неделната утрин се сепнах. Мястото до мен празно. Увих се в чаршафа и по миризмата на нещо от кухнята се ориентирах и тръгнах натам.

Елени по спортен екип приготвяше нещо за закуска. Изкашлях се деликатно.

- О, виж ти, вече си станал, а аз още не съм готова със закуската - смееше се тя без да се обръща - Не ми се разкарвай така с чаршафа, знаеш къде е банята, има на кушетката бельо и спортен екип  и за теб. Приготви се и заповядай на закуска.

Чак сега забелязах смехотворното си отражение в прозореца. Досрамя ме от себе си, тя ме е гледала в отражението в прозорците и ми е спестила неудобството..

Елени вече бе сервирала в голяма чиния палачинки, чаши, чинийки, елинико кафето бе готово

- Какво е приготвила уважаемата домакиня

- Палачинки със смокиново сладко мое производство и кафе, заповядай.

И шумно започнахме закуската. Тя артистично  облизваше пръсти изцапани със сладко, имитираше ли нещо или така ми се е сторило, ... или искам.

- Ааа, искам и аз пръстче да осмуча - весело подхвърлих

- Наистина ли- смееше се тя - Я да видя

И топна пръстче в сладкото и го подаде към устата ми

- Ааам,...но  само облизваш сладкото, пръстчето ще ми трябва - хихикаше тя закачливо

Стиснах го с устни, погъделичках с език, тя бавничко го извади

- Хайде пак, аам..  весело каза - Искам и ааз.

Не чаках повторна покана. Потопих пръст в сладкото и го поднесох.

Близна шеговито, обхвана го с устни, поотдръпна се малко назад, пак напред с устни

- О , то било много сладко така, искам сега и цяла смокиня - смееше се тя заразително - Нее с вилицата, с пръсти...

Очертах със смокинята устните й, тя ги  отвори,  и нежно сложих смокинята. Гледахме се отново сладострастно, разбирахме се без думи какво искахме...

               Навън продължаваше да ръми дъждец, а ние се наслаждавахме на  вкуса на  ново приготвеното елинико кафе, поглеждахме се дяволито и с езиче  облизвахме устички.

- И днес ще е мързелив ден. Какво можем да правим Петро

- Можем да идем някъде на гости за обяд - с насмешка казах

- Да това може, и без това всеки се е изпокрил в къщи,... но къде

- Как къде, у мен. Госпожице, каня ви на обяд - поклоних се театрално

- С удоволствие приемам, а искаш ли да идем пеша, с чадъра, и пеша да се върнем - плесна с ръце тя

Подсилих топлото в къщи от климатиците с парното, сега не е време за икономии, икономисвал съм миналата есен и зима.

Оказа се, че и в къщи сме донесли цялата си любов. И тук е хубаво стига да имаш желан човек до тебе. И обеда прерастна  във вечеря, вечерята в закуска, ако не беше понеделник...

- Окъсняхме да се връщаме. Какво ще кажеш да пренощуваш  тук, оставам ти един ключ и ако искаш утре се пребираш - предложих наслуки

- Наистина ли - смутено ме попита тя

- Да, не се шегувам, иначе ще се изпращаме  цяла вечер.

                  Сутринта тихичко станах, покрих голото й рамо, приготвих нещата си за работа, оставих ключа и щастливо закрачих към автобусната спирка.

Работния ден ми се стори като цял век. Поглеждах скришом часовника в цеха. Най-накрая, заветния  звън за края му.

Елени не се обади по мобилния, да не е сърдита, а аз обадих ли й се...

Трябва да ида и до къщата на Мелина, да хвърля едно око и там. Имаше пет писма и реклами.

Дъждецът бе свършил отлична работа, нямаше нужда от моя намеса. Но записах в тетрадката си, уж какво съм свършил и към къщи. Пътьом купих и цветенца, нали трябва да ида у Елени да занеса кореспонденцията. Влизам в двора си, ех свети в кухнята и хола, от залесията съм ги забравил сутринта, да не съм влюбен, а. Ключа не влиза  в патронника на входната врата..

Засмях се и набрах мобилния на Елени.

- Госпожице Елени, бихте ли ми отключили - смеех се приветливо- Прибрах се от работа.

Тя се показа с привързана с панделка коса, по тениска и клин.

- Петро, по навик заключвам, извинявай, че съм така облечена, проявих самоинициатива, прибърсах навсякъде, подредих гардероба ти и си оставих местенце и за мои дрехи. Приготвих и вечеря. Заповядах, не стой така на прага...Цвете нца, много мило, благодаря.

И докато се усетя, вече устните й бяха върху моите.

Из къщи всичко бе подредено от женска ръка и усет. Беше станало още по-приятно. Погледът ми се замъгли.

                   Уж не бях такъв мекушав....

следва....