Чу телефона още докато отключваше входната врата. Беше доста късно, почти три часа след полунощ и му се видя много чудно , че някой го търси на този телефон.
- Обажда се Антон. От Канада.
Толкова време беше чакал да чуе този глас! ”Чакал” не беше точно казано. Беше се надявал някак си, чак зад завесата на активното си съзнание.
- Чуваш ли ме?
- Да, Тони, чувам те добре.
- Баща ми почина вчера
- О!
Кондов неволно, без да иска, почувства началото на някакво облекчение.
- Исках да ти се обадя веднага, но разбрах , че вече не си на телефона, който ми даде тогава...че живееш другаде...
- Да,от известно време...Но не за постоянно- едва ли се нуждаеше от обяснение.
- Говорих с Мария и тя ми даде този номер.
Мария? Разбира се, толкова отдавна наричаше дъщеря си “Мими”, че беше забравил че някой може да й казва и така... ...