Името ми е Леон. Аз съм дете на нощта, приятел на самотата, бунтар в тоя свят на сенки и илюзии. Живея живота си ден след ден и през ехото на времената той минава, като пясък през пръстите ми. Живея между смъртта и живота от толкова дълго, вече не помня кога започна всичко, сякаш времето безвъзвратно е отнесло
някъде в безграничното си пространство паметта ми. Вместо това останали са само празнотата от самотата и болката, която тя носи със себе си. Те прогарят душата ми нощ след нощ и оставят белезите си в нея всеки проклет ден.
Покривалото на нощта е моето спасение, под сянката на нощта аз съм аз и намирам макар и за миг
бленуваното спокойствие. Аз съм самотник с уморено сърце борещ се за живота си, борещ се за своето щастие, като всеки друг. Но тоя свят е студено място и такива, като мен, със или без тяхното желание, първи биват пометени от урагана на безразличието в света. Ден след ден през погледа ми минават уморени лица, като птици с отрязани крила, които се борят за насъщния, кат ...