2.11.2017 г., 22:06 ч.

Самотата e мъртва, да живее Самотата! 

  Проза » Други
924 6 12
4 мин за четене

Самотата е мъртва, да живее Самотата!

 

Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,

все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,

тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,

ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на Влади не излизаше и заедно с него за птичето се грижеше, я водицата му ще сменят със прясна, я храница ще му поднесат прекрасна, но един въпрос, тъй мъничък и прост – ги глождеше, дали пък таз крилатка можеше, през гъстата решетка да излитне, към онази гледка – вън към висините.

Мина се година и в дома на Първолета, дядо Коледа пристигна през комина – чул, че туй момиче иска да си има птиче – събуди се детето и босо хукна през антрето. Ала под елхата нищо не видя – сън било е мисли тя, че птичка не видя. Намуси си нослето и се върна в легълцето. И тъкмо да се разреве – нещо тропна – сякаш пърха птица със крилце – скокна, и

що да види – онуй врабче на Владко – тя име друго нямаше за туй пернато – с човчицата по стъкло почуква, а тя веднага хуква -  прозорец да отвори – „само да се сгрее” –  гузно проговори.  „Дядо Коледа благодаря, птицата спасил си от затвор и пратил си я в моя двор, верно  –  моето другарче ще тъжи, ала клетата защо във клетка я държи. Аз ще я обичам и обгрижвам и перцата ѝ ще милвам, в стаята ми виж, е тъй просторно – онова си е затворничество най-позорно.  Тъй бърбореше таз мъничка принцеска, а у дома си Влади боледуваше от треска, тъй много бе премръзнал,

на птичето когато дръзнал, света да го  покаже от високо, а то изахкало горкото, и на малкото момче му дожаляло за тупкащото сърчице –

дълго махал ѝ за сбогом – подарил и свободата, и  горко плакал във кревата.

– Недей да плачеш, Влади! –  Първолетка по челце го глади

 

– Може би вратата си забравил, вярвам, че за теб си спомня.

Е, за мен едва ли ще тъжи, а може да се върне, помисли!

Ти, без да искаш свободата ѝ дари и сега на по-широко си лети…

Хайде, оздравявай бърже! Ще си отивам, че от глад ми стърже…

Дочу я чак от двора -чурулика без умора  –  „добре че нашите ги няма инак  ще изям пердаха и за двама”

    –  Моля те недей да пееш, радвай се че нашироко си живееш, ала недей , недей да чуруликаш  –  човката да вържа, ще ме предизвикаш!

Сви се малкото врабченце, мигна със оченце – песничката му замря и свлече до земя, пъстричките си крилца – от този ден таз птица онемя.

За какво и беше свобода, щом няма на кого да пее – как иска със небето да се слее, и на някой да разказва в песен, какво би видяла, ако светът ѝ не бе тъй тесен – криле да нямаш е проклятие, ала Самотата е разпятие...!

Два дена гледа Първолета как тази птичка клета, не мръдна ни с криле, ни с мъничко краче, не хапна и трошица, а все повече ставаше нейната водица в мъничката ѝ паница.

Почна зорко да я наблюдава – „как от нищо тъй вода ще става?!”

Прави се, че спи, ала дебнеше с очи. И чу, как капеха сълзи, а птицата от страх мълчи. Знаеше – ще я гълчи онуй дете, което спи.

Врата се отвори на зарана  –  бе Първолеткината мама.

Птичето изпърха, мъничко се пообърка, но полъх го подмами и литна бързо през дувари.

Гледа смаяната Първолетка, как птицата лети към старата си клетка.

Владко ѝ отвори, а тя започна „нещо си” да му бърбори -

тя му дума колко е нещастна, наскърбена   –  той крещи на Първолета засрамена:

 

– Птицата се върна, позна приятелко, ела да те прегърна!

Тъй ми лисваше туй чуруликане  –  щастлива е  –  ще ли питане!

А туй врабченце, както я наричаха, изплака патилата си в чикчикане

Очетата затвори, и клетката само отвори (само с пипане)

„Мога да съм няма, и да бъда сляпа птичка” и лекичко с крилце придърпва малката вратичка, а сърцето ù изпърха  –   „Самотата е мъртва, да живее Самотата!

А Влади широко отвори ѝ вратата.

 

 

Ренета

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Къде чак си дошла, Алекс - благодаря ти!
  • Милото, мъничко врабченце! Ще ми се скъса сърцето от жал, така си го написала! Приказка в рима Много ми хареса!
  • Благодаря, Наде, че си поставила в любими!
  • Мерси, Силве! Споделям и аз.
  • Поздравления, Рени! Всичко е въпрос на избор и свободата и самотата са лични усещания. Важното е правото на собствен избор! Хубава вечер!
  • Птиците са за да летят и чуруликат - затворени - те са тъжни, но непривичните неща за тях - правят ли ги по желание - щастливи. Изборът и Свободата мисля са предпоставка за щастие, Люси. Благодаря ти, че прочете!
  • Хубаво... И ми напомни моето любимо другарче папагалче, което долиташе на пръста ми и ми даваше целувки. Дали е било щастливо с нас?
  • Благодаря ви, Любо, Иржи, Доче и Стойчо за хубавите думи! Младене, благодаря и на теб за "любими"!
  • Поздрави,Ренета!
  • Поздравления за проявеното умение!
  • Когато някой пише стих без рими,без ритъм,не знам защо го наричат бял стих,аз изобщо не го чета,но за пръв път виждам проза в стихотворна стъпка и да ти кажа,Ренета,хареса ми...И съдържанието му поучително и увлекателно-чете се на един дъх!Браво!
  • Много истини си сбрала тука, който може вади си поука... Отдавна не беше публикувала проза в рими. Хубаво е!
Предложения
: ??:??