Самотна стая
И ето, пак в този мрачен ден, стоях не за първи път сама, в самотната стая. И вече дори не знаех, коя съм аз коя е моята цел. Стоях тиха в стаята самотна... Може би студена бях към хората, но сърцето беше изстинало отдавна не усещаше вече любовта, беше празно. И то се надяваше скоро някой да го докосне и пак да възкръсне любовта. А сега стоях сама в стаята без цел, мечти... просто слушах нотките на песента и дори вече надежди нямах. Сърцето ми беше просто едно късче лед нищо повече, чакайки някой да пробуди отново любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизабет Николова Всички права запазени
сладурана 