И ето, пак в този мрачен ден, стоях не за първи път сама, в самотната стая. И вече дори не знаех, коя съм аз коя е моята цел. Стоях тиха в стаята самотна... Може би студена бях към хората, но сърцето беше изстинало отдавна не усещаше вече любовта, беше празно. И то се надяваше скоро някой да го докосне и пак да възкръсне любовта. А сега стоях сама в стаята без цел, мечти... просто слушах нотките на песента и дори вече надежди нямах. Сърцето ми беше просто едно късче лед нищо повече, чакайки някой да пробуди отново любовта!!!