Ей там, на високия баир, стои самотното дърво – отдалечено, изоставено и нежелано от всички други. То стои ли и стои, и продължава да стои само. Огорчено и
наранено, отблъснато и нежелано, то стои там, незабелязано от никой. И чува то несправедливите нападки и обиди по свой адрес и чува, и лъжите грозни и обидите тежки, и подигравателните смехове, и чува как никой не го ще. Но то стои ли и стои изправено, с гордо вдигнатата си корона от листа, и слуша шепота на вятъра безмилостен, как злобно му продумва: ,,Ти ще останеш само!". И въпреки всичко, самотното дърво не отговаря. И чува все още обидите несправедливи и безмилостния присмех на вятъра лош, но нищо не изрича. А само се пита ,,Защо сте тъй зли и лоши, защо сте с толкова зли и мрачни сърца, и кой ви накара със зло и ненавист тежка да отвръщате така на всеки нов дошъл сред вас, на всеки, който е по-различен от вас, всеки който знае що е добро и що любов, и всеки който знае що е да имаш добро и обичливо сърце, и душа чиста и невинна?!!"
То продължава да стои само и днес, но изпълнено с кураж и надежда за един по-добър живот. И стои там, пролет, лято, есен, зима, на  високия баир, самотното дърво!