written-springs (А.Д.)
94 935
2.06.2021 г., 12:08 ч.

Самотното многословие 

  Проза » Други
1301 7 10
1 мин за четене

       Пресича многословието през три недели. А езикът пада гръмко на земята сдъвкан и подут. Позачуди се собственикът и без да иска, може и нарочно, го потъпква, а онзи величествено продължава, като окрилен, да вирее сред бактерии и други. Оглежда се, сам е и пелтечи за внимание от пъстрите цветя, надявайки се някое да излезе плевел, вместо...
       Днес решил е да обикаля скуката с петолинията на фалшивите си произведения – свири, вика и крещи след девойките, а те втрещени ли?! Бягат му с ожулен слух... После пък категорично тръгва към познатата му селска кръчма и вади важно жълтиците от джоба. Почти му стигат за бира, но поръчва... сок. И там на мъж не успя да го докара! Компания... и това му липсва, взе че замърмори под носа си, същ петгодишен, вкопчил се в полата...
    Притежателят забил глава, издирва „чудото“ и е само привидно смирен. Върти и мръщи поглед, че цяла улица го жарко „поздравява“. Ех, да можеше да кресне! Свива му се чак пустото сърце – гори да „върне“ нещо, сякаш е длъжник. Нали все някак трябва да олекне?
     Ежедневието се не променя, настинката превръща се в хронична. Езикът, все още търсещ вратичките на чуждите животи, хули собственото си начало, лесно обявява се сирак. А пък вината, същинска господарка, обикаля кротко цяла седмица и отброява – всеки ден по година срок...

 

© А.Д. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??