Самотното многословие
Пресича многословието през три недели. А езикът пада гръмко на земята сдъвкан и подут. Позачуди се собственикът и без да иска, може и нарочно, го потъпква, а онзи величествено продължава, като окрилен, да вирее сред бактерии и други. Оглежда се, сам е и пелтечи за внимание от пъстрите цветя, надявайки се някое да излезе плевел, вместо...
Днес решил е да обикаля скуката с петолинията на фалшивите си произведения – свири, вика и крещи след девойките, а те втрещени ли?! Бягат му с ожулен слух... После пък категорично тръгва към познатата му селска кръчма и вади важно жълтиците от джоба. Почти му стигат за бира, но поръчва... сок. И там на мъж не успя да го докара! Компания... и това му липсва, взе че замърмори под носа си, същ петгодишен, вкопчил се в полата...
Притежателят забил глава, издирва „чудото“ и е само привидно смирен. Върти и мръщи поглед, че цяла улица го жарко „поздравява“. Ех, да можеше да кресне! Свива му се чак пустото сърце – гори да „върне“ нещо, сякаш е длъжник. Нали все някак трябва да олекне?
Ежедневието се не променя, настинката превръща се в хронична. Езикът, все още търсещ вратичките на чуждите животи, хули собственото си начало, лесно обявява се сирак. А пък вината, същинска господарка, обикаля кротко цяла седмица и отброява – всеки ден по година срок...
© А.Д. All rights reserved.
