Всички обичаха малкия Сашко от Веселата уличка на крайморското градче. Курортистите, които го заглеждаха и му се усмихваха, не знаеха, че той беше роден и израснал пред очите на собствениците на шарените и претрупани с евтини стоки сергии. Негова осиновителка беше украинката Рита, която държеше магазин за обувки. Всяка сутрин Сашко търпеливо я чакаше пред заключената, с метална решетка, витрина. Първо минаваха работниците с онази лъскава и шумна машина, която оставяше мокри следи по асфалта, за да можеше новият ден да стъпи на чисто и да му върви по вода. После идваха двете дъщери на Рита, около двадесетина годишни момичета с много бели лица и красиви черти. Слабички, работливи и чевръсти като майка си, вдигаха решетката и веднага се втурваха да метат пред магазина. След това слагаха в купичка, отстрани на стъпалата, разни лакомства от предишната вечер за Сашко. Никога не го забравяха. Рита идваше късно, след 10 часа, защото имаше верига от обувни магазини. Продаваше китайски маркови о ...