Сбогом, Любов
Здравей, Любов моя! Когато четеш това, отдавна ще бъда далеч, за да не можеш пак да ме спреш. Да, Любов, отново те чаках почти до изгрев слънце, но ти така и не се прибра. Нямах друг избор, освен да си отида. Събрах си багажа и оставих място на Самотата. Надявам се да ù бъде удобно и да се задържи дълго при теб.
Взех всичко, сърцето си само не можах. Търсих го навсякъде, но така и не успях да го открия. Предположих, че си го захвърлил някъде, но аз ти прощавам Любов моя... и без това беше твърде изнемощяло, за да обича отново!
На излизане угасих свещта, която бях запалила, в очакване ти да се прибереш. Беше почти догоряла, но се опасявах да не избухне пожар и да изпепели дома ти така, както ти изпепели душата ми и я превърна в пустиня.
Оставих ключа на масата, до бутилката с червено вино и двете кристални чаши. Ако решиш да пийнеш - наздраве! Доста горчи, нали? Не поглеждай към етикета - не е от виното. Навярно това е вкусът на болката. Е, тепърва ти предстои да го отпиваш. На мен не ми харесваше, събрах си куфарите и си тръгнах! А ти къде ще отидеш? Малко е трудно да избягаш от съдбата си, нали? Но стига толкова! Минава четири и половина сутринта и е време да си тръгвам!
Сбогом, Слънце! Оставям те да се наслаждаваш на последните отломки от нашата катастрофална любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Дилянова Всички права запазени
Много ми въздейства, много силно написано. 