17.09.2007 г., 0:32

Сбогом от мен

1.4K 0 3
1 мин за четене


Сбогом Творци,

Исках да ви кажа Сбогом именно от тук - страниците на Сайта, където преди няколко години ви казах и Здравейте...

Някои от Вас знаят, че този акт е изцяло символичен - човек може да каже Сбогом на някого, без да изрече нито дума, а да го изплаче със Душата си и това ще бъде най-болезненото, най-дългото и най-истинското Сбогуване...
Дължа на всеки от вас, а може би и на себе си, две неща:

Първо, извинение: Не присъствах на страниците на сайта толкова активно - през цялото това време пишех, но не публикувах... може би езикът ми е твърде беден, за да претвори това, което фантазията рисуваше... може би бях твърде мързелив - "удоволстията на слабите са развити във всичко, което е преходно"... много неща не публикувах... лични... недовършени... некачествени...
Може би някой ден...

Второ... Благодаря Ви: С някои от Вас се познаваме лично, с други... вероятно никога няма да се видим, но Аз никога не ще забравя Онова Чувство на Възхищение, Удовлетворение и Гордост между Нас.

Пишете!!!
Ние, Вие, България и Светът имат нужда от Вас.

С Уважение:
Един Мечтател...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По-важно е човек да не спира да пише, шом има импулса, а дали ще публикуваме - сами решаваме! Успех, Ники!
  • Всеки творец попада в състояние на криза! Не се тревожи, то може да продължи години! Но не се отказвай! Защото някой ден ще напишеш нещо блестящо и ще осъзнаеш, че чакането си е заслужавало!
  • Знай, че всеки човек притежава потенциал да направи това, за което мечтае. И аз съм сигурна, че можеш да пишеш още. Не бива да се отказваш, ако това от писмото ти е истина!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...