меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
23.04.2008 г., 15:54 ч.

сборник "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите" 

  Проза » Други
2146 0 16

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

4 мин за четене

Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спряло. Самотни... некомерсиални... вторият даже е МНОГО извратен, ама когато ми е депресирано сърчицето, си позволявам да натракам извънредно гнусни и гадни неща, просто за да залея хората с някакво жалко подобие на помията, която дави душата ми. Третият разказ пък ме връща някъде много далеч, там, в Русе, когато бях най-тъжният студент на света.  А четвъртият пак ме връща в Русе, но може със същата сила да ме върне и в София, или където и да е, навсякъде където още хората не са дорасли, за да могат да си изградят цялостна представа за Пси-активните в-ва, плюсове и минуси:)

Подарявам ви този... сборник "КОГАТО БОЛКАТА МЕ КАРАШЕ ДА БЛЪСКАМ ПО КЛАВИШИТЕ". Момчето, което някога бях, сега ме гледа с упрек. Страхува се. На мен пък не ми пука как ще ги приемете, баси, представям си кви коментари ще има отдолу... Всяка една от историите (освен може би първата) са напълно измислени. Някога... когато нощта беше черно-бяла, а екранът на лаптопчето ми цветен:) По дяволите, колко обичах да слушам "сами след полунощ" по радио Христо Ботев... Но все изгасвах радиото, за да... пиша.

Приятно четене (приемете го като компенсация за оная простотия "ВЪРХУ КЛАВИАТУРАТА":).

 

(І) ТОЙ Е НАПУШЕН: 

Той е напушен.

Ужасно, невъзможно напушен, напушен до дъното на душата си. Напушен до спомените от майчината утроба. И отпреди това.

Потънал е в себе си.

Разтворил се е в себе си.

Стои облакътен на прозореца и пуши меланхолично от лулата си - сега натъпкана с тютюн. Пуснал си е Depeche Mode, музиката не е много усилена; само колкото звукът да излиза навън, през прозореца. Така сякаш самотата не е толкова самотна.

Той не мисли. Мечтае без думи.

И гледа през прозореца към тъжния дъждовен ден. Към бялото небе, обляло всичко с белотата си. Пред застиналия негов поглед минават хората, забързани под капчиците ситни.

Той не мисли. Мечтае без думи.

И слуша прекрасната музика. Не слуша думите. Заслушал се е в мелодията на гласа. Заслушал се е в инструментала. В ритъма. Във всички високи и ниски звуци. Звукът е чист. До блясък. Мечтите се плъзгат по лазурен сладолед. Мечтите се плъзгат по детска пързалка. Мечтите се плъзгат по спомени от сънища.

Той не мисли. Мечтае без думи.

Не се движи. Мечтае без думи.

Дори не дърпа от лулата. Мечтае без думи.

Замръзнал е неподвижно.

Без мисли.

И няма време.

Времето е забравило, че той съществува.

Нищо не съществува.

Нищо не съществува.

Освен звукът.

И мечтите му.

По улицата минава красиво момиче. И спира пред къщата. Усмихва се. Провиква се тихо:

- Прекрасна музика, ти ли си я пуснал?

Той не вярва, че това е истина, но отговаря:

- Да. Харесва ли ти?

Стената с позореца не е зад ограда, прозорецът е над тротоара.

- Цялата дискография ли имаш? - Пита момичето и се приближава до прозореца.

- Да.

- Мога ли да дойда при теб да послушам?

Времето спира. Момчето си е представяло това стотици пъти и ето, че сега се случва!

- Естествено... вратата на двора е отключена. Мини оттам и влез.

Прозорецът е нисък. Момичето плъзва поглед по очертанията му.

- Ще има ли проблем да вляза направо през прозореца?

И това си го е представял!

- Не, не... няма проблеми. Ще ти помогна.

Подава й ръце, тя се хваща за тях и минава през прозореца.

Напушват се.

(Което означава, че вълна от емоции отмива от тях цялата болка и я превръща в смях.)

Слушат музика.

Чак до късно, когато лягат на полянката да гледат звездите.

Тишина.

Внезапна тишина.

Пауза между две песни.

И започва следващата песен.

Фантазията се пука като балон.

Нова песен.

Ново настроение.

Нова фантазия.

(Дали да не върне на току-що отминалата песен?)

 

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уникален начин да пресъздадеш това изживяване!! Изкефих се!!
  • Това ми хареса много,много. Имаше страшно "уютни" моменти в разказа, въпреки че ето това:
    (Което означава, че вълна от емоции отмива от тях цялата болка и я превръща в смях.)
    ме подразни, заради пояснението.
    А щом не обичаш Видин и Русе,и София, ела във Варна, толкова е хубава
  • Интересно!Ще ми се да прочета и останалите!И ти ми изглеждаш интересен човек!Почвам да те чета редовно!
  • "Мечтите се плъзгат по лазурен сладолед. Мечтите се плъзгат по детска пързалка. Мечтите се плъзгат по спомени от сънища.

    Той не мисли. Мечтае без думи."

    Ех...много ме радваш!Страшно готини неща има в "идиотското" ти писане
  • още снощи го прочетох,но не знаех какво да ти напиша.напомняш ми на един мой приятел...и той така...смях,а после количество листа и мисли...
  • ...и куп разбъркани мисли, и цял куп машинописни листя в които си разтеглил до болезненост и суперпрецизност само един или два или три... единствени момента от историята, за да можеш да можеш като свърши марухата и се зачетеш в написаното да си кажеш "мамка му, абе що стана така, нали исках това да го напиша до сега цялото...". Виж, в съчетание с някой стимуланти въпросът стои по друг начин. Но комбинацията с амфетамини трябва да се извършва внимателно за да се избегнат нежеланите рискове (най-вече паника да не ти гръмне сърцето когато темпото на ударите по клавишите стане такова, че ударите се сливат в шум). Всеки си има количествени предпочитания/пропорции, но аз съветвам всички ДА НЕ УПОТРЕБЯВАТ. Колкото и да хвалят тревата, и тя си има гадничките страни (мен ме затваря в себе си), а за амфетите да не говорим...
  • Спомен!!!
  • Хареса ми написаното, истинско е, различно е...А дали да върне предишната песен!?...МОже би да, но може би не...Фантазията се пука като балон.Да, тревата е смях...фантазия...но когато свърши какво остава!?..
  • ха, как се обърках с тия логове... Да, често си редактирам всичко, все ми хрумва да кажа напиша нещо новичко... Ама тия работи си се виждат, ах, тия технологии... Мене нищо не ме учудва, такива страхотии съм преживял, шоуто на Труман нищо не е... Не, няма скайп, и тоя комп е на майка ми...
  • от съвсем друго естество За тъпите разкази не се притеснявайте...
  • де да знам братле, сигурно са забравили Сега нямам настроение, ама сигурно ще трябва да ги "добавям" един по един към тоя файл, и да чакам одобрението от редакторите. Ама съобщението беше "ще ги пускам един по един"... Оф, некво не ми пука особено за нищо, супер ми се гади от всичко... а скоро идват и некви празници и настроението ми ще се скапе ТОТАЛНО. Егати шита, още не е почнало лятото, а аз предвкусвам отвратителната зима, мамка му, мразя зимата... и тоя скапан Видин Мразя и София. И русе. И слънцето. И дъждда. И бялото небе. И къщата на комшиите. И гледката от брега на Дунав. И пишещата си машина. И компютърчето. И писалката. И мене... най-много мене... искам да УМРА!
  • Ама какво става със следващите??? Вчера нищо не са пуснали.
  • красиво и тъжно, нали... за състоянието говоря
  • Познати състояния, приятелю!
  • не знам... идеята ми беше да обединя 4 разказа от тоя тип, за които направо си бях забравил, че съществуват, ама... идеята се изгуби... Публикуващите ще ги пускат един по един, такъв мейл получих.
  • Бива...
Предложения
: ??:??